Искате да се поразходите до центъра на Европа? Или, притиснати от кризата, да проучите възможности за евентуален гурбет? Тогава на добър час! Ако сте двама – тръгнете с кола. Ще ви струва почти колкото с автобус или влак, но ще си осигурите по-голяма мобилност, както и достъп до крайпътните мотели и пансиони.

И така, имате валидни паспорт, ЕС здравно-осигурителна карта и зелена карта. Ако всичко ви е наред и няма опашка, преминавате ГКПП „Калотина” за 10-15 минути. Толкова и на сръбския ГКПП „Градина”. От юни 2010 г. гражданите на ЕС могат да влизат в Република Сърбия с личните си карти. Ако носите над 10 000 евро или равностойността им в чужда валута, поискайте от сръбския митничар декларация и настоявайте да ви я подпечата. Иначе на излизане рискувате конфискация. Веднага след сръбската митницата има банка. Обезателно се снабдете с динари. Пътните такси ще ви струват 70 евро, но ако платите с динари – наполовина. В момента 1 евро се обменя за 100 динара.

В Сърбия, Унгария, както и в другите европейски държави всяко МПС трябва да има задължителното оборудване плюс комплект за спешна помощ, резервни крушки, през зимния сезон - вериги за сняг, две зимни гуми, монтирани на задвижващите колела, най-малко 4 мм дебелина на протектора. Светлоотразителната жилетка при излизане от колата е задължителна. Кара се с включени къси светлини. Спазвайте стриктно пътните знаци, никакъв алкохол, не ползвайте антирадари и мобилни телефони (ако нямате хендс-фри), защото глобите са от 50 до 500 евро. Камерите на полицията са с фискални модули и няма възможност за пазарлъци.

До Ниш си отваряйте очите на четири. Ако ограничението е 60 км, карайте с 55. На входа на магистралата вземате “кàртица”. Таксата се плаща преди Белград – 730 динара за лека кола. До унгарската граница има още две платени отсечки – цената е съответно 240 и 330 динара. Една трета от пътя е магистрала.

За почивка най-добре спрете на новия тип модерни бензиностанции. Казват, че Европа започвала там, където свършва бозата. По-вярното е – където не плащаш за тоалетна. Това са бензиностанции с изрядни тоалетни, добре уредени закусвални и маркет. Еспресото е 110 динара, нескафето – 95, кроасанът – 65, баницата или пицата– 125, а голям сандвич – между 210 и 270 динара. На около 70 км от унгарската граница има добре уреден мотел, където може да похапнете сръбска скара. В Сърбия и по-нататък ползвайте дебитна/кредитна карта. Така ще избегнете плащане в евро при курс едно към гьотере.
Непосредствено пред унгарската граница заредете! В Европата е по-скъпо, макар цените да отиват към изравняване.

Хоргош е сръбският граничен пункт, а Рьоске – унгарският. Веднага се досещате, че и двете селища са унгарски. Разделени са от Версайския диктат. Унгарците граничат отвсякъде със себе си, както и българите. Победителите в Първата световна война великодушно са им оставили 93 000 кв. км от предишните 325 000 кв. км. По това си приличаме с маджарите, не само по пикантната кухня и кръшните танци.
Не внасяйте в Унгария повече от 0,7 л твърд алкохол, бутилка вино и 2-3 пакета цигари. Понеже са „вратата към Европа”, унгарските митничари са доста бдителни към „тъмните балканци”. Не рискувайте. Иначе ви чакат солени глоби и голямо разтакаване. След митницата има банка. Там се купува винетка: 4-дневна, седмична или месечна струват съответно 4,50, 10, 17 евро. Може и без винетка, ако не карате по магистралите. Указанията ясно насочват към първокласен път без заплащане. В Унгария правото на свободно придвижване се съблюдава, за разлика от България.

Изискванията към автомобилистите са същите както в Сърбия. Съобразявайте се стриктно със знаците. Ограничението на скоростта по магистралите е 130 км, а в градовете – 50 км.
След два часа сте в Будапеща. Потърсете хостел или пансион (panzio), а не хотел, защото разликата в цените е двойна и нагоре. Достъпен хостел е „Рила” – построен от потомците на българските градинари. Цените на човек варират от 11 000 до 4800 форинта на вечер с таксите (1 евро= прибл. 270 форинта). Може да нощувате и за 12-15 евро, но в доста отдалечени хотелчета или пансиони.
„Рила” е малко настрана от центъра, но администрацията говори български и паркирането в района не се заплаща. Наблизо има станция на метрото. Най-добре е да се снабдите с 3-дневна или 7-дневна карта за цялата градска мрежа. Еднократният билет вече е 1,20 евро. Не си и помисляйте да пътувате гратис, глобата е прекалено солена. В хостела информират къде и какво да видите. Струва си, защото Будапеща е един от най-красивите градове на Европа. Архитектурните паметници свидетелстват за отдавна отминала епоха на величие и просперитет.

Зад примамливите витрини обаче лъсва грубата действителност с шокиращите цени. Също и в супермаркетите: хлябът, брашното, олиото, захарта, месото са скочили двойно в сравнение с миналата година. Картофите – тройно. Литър бензин гони евро и половина. Безработицата галопиращо расте, в източните райони надхвърля 30%. Не случайно неонацистката партия „Йоббик” има най-силно влияние в страната. Унгарците основателно недоволстват, че са третирани като второстепенен член на Европейския съюз, с по-малко права от големите и богати партньори. А и кризата е всеобхватна. Но виновен за всичко е Кадафи!

Все пак една разходка из архитектурните шедьоври и музеите на унгарската столица, особено ако е последвана от чашка ароматно кафе, разведрява. И подтиква към размисъл. Ако сте квалифициран медик или компютърджия и владеете чужди езици, може да извадите късмет по на Запад. Иначе – по-добре назад, към родината. Пък и е редно да се погребем при костите на предците. Казано е още в Стария завет!