Публикация

Когато вътрешната екосистема е нарушена...

Думата „имунитет” идва от латинското immunis, което означава „свободен”. В медицината под имунитет се разбира устойчивостта на организма срещу потенциално увреждащите фактори на околната среда.


Имунитетът е сложна система от защитно приспособителни реакции, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. А имунната система е съвкупност от органи, тъкани, клетки и техни продукти, които са отговорни за имунитета.

Имунната система реагира срещу всички агенти, които се възприемат от огранизма като чужди. Те могат да проникват отвън – с храната, въздуха и др., или да възникват в самия организъм, например при злокачествени процеси. Науката познава различни видове имунитет.

Вроденият се формира по време на вътреутробното развитие. Придобитият може да бъде резултат от прекарани заболявания като варицела, скарлатина, заушка и др., но може да се изгради и след ваксинация.

Храносмилателната система, заедно с кожата и белия дроб, е в най-тесен контакт с външните фактори, които често са токсични. Организмът ни – както вече стана ясно - притежава специфична защита срещу тези външни фактори, попадащи в тялото ни чрез храната. В лигавицата на червата съществуват колонии от микроорганизми, наречени чревна флора, които са изключително полезни, необходими и важни за здравето. Нормалното развитие на полезните микроорганизми в чревния тракт създава ефективна защита чрез стимулиране на имунитета. Освен това те подпомагат създаването, диференцирането и обновяването на клетките.

Практически защитата на стомашно-чревния тракт се осъществява на три нива. Първо това е произвежданият от лигавицата мукус, след това е епителният слой, който е втора бариера и на трето място, но с водеща роля, е локалната имунна система в самата чревна лигавица, която е уникална. Вече е установено, че тънкото черво е лимфоиден, т.е. имунен орган и голяма част от неговата маса е заета именно от елементи на имунната система. Затова някои учени вече наричат червата „долните сливици”.

Много е важно това биологично равновесие, тази вътрешна екосистема да не бъде нарушавана от външни фактори. Един такъв фактор е безконтролният прием на антибиотици. Те са много полезни лекарства, но когато са предписани от лекар при конкретни показания. В противен случай има риск от неблагоприятни въздействия, сред които е създаването на резистентност (нечувствителност) на част от бактериалните причинители към антибиотика. Но по-голямата беда е унищожаването на нормалната микрофлора в червата. Това състояние се определя като дисбиоза – болестното състояние на микробната екосистема в червата.

Тя довежда до редица клинични прояви – диария, метеоризъм, подуване на корема, нарушения в храносмилането и усвояването на храната. А тези проблеми, насложени към основното заболяване, допълнително утежняват състоянието на пациента. Освен това унищожаването на полезните чревни бактерии лишава организма от позитивния ефект върху имунната защита и дори имунната реактивност се нарушава.

Решението в тези случаи е приемът на пробиотици – нормалните, полезните микроорганизми, които се предлагат под формата на различни препарати. Важно е пробиотичните продукти да съдържат оптимален вид и брой полезни микроорганизми, които да останат жизнеспособни след преминаването си през силно киселата среда на стомаха.

Такъв препарат в България е „Лакто-4”. При оптимален прием се овладява дисбиозата, предизвикана от различни фактори, но в масовата практика най-често от приема на антибиотици. Поради това, дори когато антибиотичното лечение е оправдано и необходимо, наред с него трябва да се провежда профилактика на дисбиозата чрез прием на пробиотични препарати. Техният прием е необходим и при стомашно-чревни разстройства, храносмилателни нарушения, небалансирано хранене.

" }-->

Коментари