150 млн лева годишно са необходими за финансовото осигуряване на дейностите, предвидени в концепцията на Министерството на здравеопазването за развитие на спешната помощ. При обществена подкрепа и политическа воля проектът може да се реализира в рамките на 3 до 5 години, заяви министър Стефан Константинов.

Предвижда се 90% от спешните случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути, а за останалите да не се допуска да изминат повече от 40 мин. от повикването. Ако това се случи, всички обстоятелства ще бъдат внимателно проверявани.

Ще  се промени структурата на спешната помощ според отдалечеността на населените места и гъстотата на населението. Промените в териториалното разпределение ще се отразят в специална карта. За региони с гъстота под 68 жители на км2  структурите за спешна медицинска помощ трябва да са разположени така, че 80% от населението да е на не повече от 20 км. от тях.

Това разстояние трябва да е максимум 30 км. за населени места, в които живее най-малко 90% от обслужваното население. За региони с гъстота на населението над 68 жители на км2, структурите на спешна помощ трябва да са разположени на  разстояние до 20 км за населени места, в които живее най-малко 85 % от обслужваното население и до 30 км. за населени места, в които живее най-малко 95% от обслужваното население.

Министър Константинов заяви, че с годините по много причини постепенно спешната помощ се е превърнала в буфер на здравната система и затова е особено важно тя да изпълнява само функциите, съответстващи на спешно състояние , както изисква и Законът за здравето.

 МЗ планира да се справи с кадровия дефицит  через двугодишно обучение на парамедици, които ще са подготвени да оказват първа помощ и да поддържат живота на пациента до пристигане в болница.  Ще се изгради национален център за продължаващо обучение, ще се облекчи и засили приемът на лекари, специализиращи спешна медицина. Доходите на лекарите в спешните центрове трябва да са съизмерими с тези на колегите им в извънболничната помощ.

 Три вида екипи ще се отзовават на повикванията в зависмост от тежестта им. Първият вид ще е лекарски екип, който ще се състои от шофьор, парамедик и лекар. Вторият вид екипи ще са парамедицински. В тях ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Те ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ и пациентът да се транспортира възможно най-бързо до болница. Третият вид екипи ще са само за транспорт на болни.

Предвижда се гъвкавост и в разпределението на медицинските екипи в отделните места в зависимост от особеностите им. Например в  градове над 200 000 души ще има повече от 1 изходна точка на екипите за спешна помощ. В  районите, където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 мин. време за достъп до спешна помощ, както и на магистрали, ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи.

Министър Константинов акцентира върху подобряването на връзката между спешната и болничната помощ  създаването на национална здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ. Което не означава, че при инцидентни състояния всички лечебни заведения  няма да бъдат задължени съгласно Закона за здравето да осигурят спешна помощ.

Предвижда се да се подобри и комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения чрез интегриране със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания. Контролът над системата ще се засили и чрез използването на GPS връзката на ЦСМП. Също така ще се въведе телемедицината, унифицирани стандартни протоколи за „телефонен триаж” на пациента в диспечерския център. Така ще се осигури бърз отговор, предоставяне на съвети и оценка на необходимостта от мобилизиране на ресурси и техният вид за всяка спешна ситуация.

Концепцията на МЗ ще бъде подложена на обществено обсъждане, преди да бъде приета от МС.