Прието е да се смята, че физическите и интелектуалните възможности на хората са силно ограничени. Само единици от нас могат да доживеят над 80-90 години, запазвайки в идеално състояние паметта си и възможността да умножават многоцифрени числа. Но може би грешим. Просто трябва да се научим да използваме дадения ни от природата потенциал.

Според някои специалисти продължителността на живота ни може да стигне 300 години. Историята познава отделни случаи на приближаване до тази доста почтена възраст. През ХV век в Япония живял селянин на име Мамие. Цялото му семейство се отличавало с дълголетие. Мамие доживял до 241 години, съпругата му – до 221, синът му – до 203, внукът му – до 153. При това всички те до дълбока старост изглеждали бодри и здрави.

Членовете на семейството на Мамие често са се срещали с висши длъжностни лица и не скривали, че дълголетието им се дължи на познанията им за биологично активните точки на организма.
През ХХ век в Египет живял човек, чиято възраст се доближила до двеста години. През 1933 г. починал китаец на 233 години. Известен е случаят в Англия, когато по покана на краля в столицата пристигнал селянинът Томас Пар, чувстващ се превъзходно на 152 години. Впрочем дълголетникът починал в кралския дворец от преяждане на дадения в негова чест обяд, отрупан с невероятни за бедния селянин деликатеси. В Русия Мухамед Айвазов доживял до 151 години. На него даже е посветена пощенска марка.

И този път изключенията потвърждават правилото. А то е, че очевидно хората все още не са се научили да използват физическите си възможности. А какво може да се каже за интелектуалния потенциал? Според много специалисти хората успяват да задействат само 3-5 процента от него. Но съществуват хора, способни да запаметят и обработят практически неограничен запас от информация. Доказателствата са много. За класически пример могат да служат изследванията на руския психолог Александър Лури. През 20-те години на миналия век в лабораторията му се появил човек на име Шерешевски, който помолил психолога да провери паметта му. Оказало се, че Шерешевски без усилия запомня таблици от 50, 100 и повече числа, дълги поредици от думи, дори на чужд език. Оказало се, че паметта му фактически нямала граници.

Но случаите на хората, които безпроблемно се справят с неограничен брой числа, съвсем не са малко. През 1951 г. индианката Шакунтала Деви добила световна известност. На шест години тя можела не само да събира и изважда дълги числови редици, но и наум да решава далеч по-сложни задачи. С всяка операция с цифри индианката се справяла за секунди. След което публиката и професионалните математици дълго проверявали решенията й с помощта на изчислителни машини.

Живо доказателство на твърдението, че свръхвъзможностите може да се развиват от нулата, е Доминик О`Брайън от английското графство Хартфордшир. Само преди няколко години паметта му беше призната за най-добра в света. Ученическият материал трудно се удавал на малкия О`Брайън. Знанията изобщо не можели да се задължат в ума му. Той така и не завършил училище. Чудото станало през 1988 г., когато Доминик видял по телевизията Крейтън Карвел, който за 2 минути и 59 секунди запомнил 52 карти в определен ред. Без и сам да знае защо, О`Брайън решил да пробва. Извадил тесте карти и се опитал да ги запомни, като всяка от тях свързвал с някое впечатление от собствения си живот.

Тренирал три месеца и през това време станал друг човек. На Доминик принадлежат два рекорда в книгата на Гинес. Тесте карти той запомня за 43,59 секунди. Освен това този човек феномен за час може да запомни около 300 чужди думи, а след два-три дни вече може да чете на непознатия език. Англичанинът, а и не само той, потвърждава твърденията на много учени, че хората могат да се научат да използват в много по-голяма степен дадените им физически и интелектуални възможности.