Публикация

Какъв спорт е лакросът

Лакрос e древен спорт, зародил се в Северна Америка. В началото той бил като религия за индианците и често с него се разрешавали спорове, но заемал и важна част от бойната подготовка на мъжете. Чероките го нарекли „малкия брат на войната”. Лакросът бил популярен сред 48 племена в днешните територии на Канада и САЩ. Играел се с топка и стикове и обикновено участвало цялото племе, като състезанията продължавали три дни. Повечето играчи използвали стика си като оръжие, за да стигнат до топката. За врати използвали дърво или скала, а топката била изработена от дърво, еленова кожа, изпечена глина или камък.


Първите европейци, видели играта от индианците, са френски пътешественици. Стиковете, с които играели индианците те оприличили на епископски жезъл - от френски la crosse, откъдето произлязло името на този спорт.
Индианската игра постепенно еволюира с годините докато заприлича на съвременния лакрос. В края на 18 в. тя вече е много популярна и предпочитана от френските заселници в Канада.

Днес за баща на лакроса се смята канадският зъболекар Джордж Беърс, измислил правилата на този вид спорт през 1867 г. Той първи редуцира броя на играчите до 12 и въвежда терминология. Беърс заменя натъпканата с косми топка от еленова кожа с гумена и прави стика удобен за улавяне на топката.
Лакросът бързо завладява и Европа. Първият мач между жени е през 1890 г., в училището „Св. Леонард”, Шотландия.

По твърдост мъжкият лакрос много се доближава до хокея на лед, докато лакросът за жени е заимстван от хокея на трева, където физическият контакт между играчите е забранен.
Лакросът е включен в олимпийските игри през 1904 г. в Сейнт Луис и 1908 г. в Лондон. Участват само три страни – Канада, Англия и САЩ, но и в двата турнира Канада печели златото. През 1967 г., Международната федерация по лакрос (ILF) провежда за първи път Световно първенство за мъже, а две години по-късно и за жени.

Днес играта е любима на хора от всички възрасти по целия свят.
Съвременният лакрос е динамичен спорт, близък до хокеят на лед. Обикновено професионалните хокеисти играят лакрос през лятото, за да поддържат форма.
Всеки играч носи стик с мрежичка и специална екипировка, предпазваща тялото. В играта участват два отбора, всеки с десет състезатели - вратар, трима защитници, трима полузащитници и трима нападатели, общо с резервите играчите наброяват 23. Стиковете са различни в зависимост от поста им. С къс стик играят нападателите и полузащитниците, а с дълъг – останалите. Този на вратаря е с по-широка глава. Играе се на терен с врати и гумена топка с размерите на топка за тенис. Целта е да се отбележи гол в противниковата врата, чрез хващания и подавания на топката от състезателите.

Лакросът в България се появи в началото на 2007 г.
„Организирах група ентусиасти, почитатели на спорта у нас, за да се срещнем в София с представители на Европейската федерация по лакрос” – казва Николай Чолаков, основател и президент на Българската федерация по лакрос. „Тогава все още бях студент в НСА, но за първи път се запознах с чудноватия спорт на 13 години на един скаутски лагер в Чехия.”
Сега в българска федерация по лакрос членуват общо шест клуба от София и по един от община Хайредин и Враца.

„За четири години българският лакрос се разви – разказва Николай Чолаков. - Проведохме редица семинари с участието на треньори от САЩ, Канада и Германия. Сборният ни отбор „Българските ханове” участва в няколко състезания. Организирахме турнира „София лакрос къп”, който ще се провежда всяка година. Направихме множество демонстрации в София, Благоевград, Варна и Хайредин. Срещнахме се с много хора и намерихме нови приятели. И не на последно място - сдобихме се с невероятен треньор - Джон Лейдън от Ню Йорк (САЩ), който ще остане в България през следващите две години.”

Лакрос може да се практикува от столичани в събота и неделя от 11:00 часа на стадион „Септември”, а децата тренират в две училища – 45-то ОУ „Константин Величков” и 101-во СОУ „Бачо Киро”.

" }-->

Коментари