Публикация

Кипър – място за забавления и лениво мързелуване

В кипърския курортен град Пафос пристигнах за сватбата на моя приятелка. Средиземноморският бриз близна лицето ми още като стъпих на острова. Обожавам мириса на море, а тук беше примесен и с уханието на екзотични цветя, палми и маслинови дръвчета.


Косите ми хвърчаха през отворения прозорец на колата, докато попивах с поглед банановите плантации от едната страна на новоасфалтираното шосе и красивите луксозни вили в бяло и синьо, сливащи се с оттенъците на Средиземно море, от другата. Докато наблюдавах разбиващите се вълни в скалите около пристанището на Пафос, Дарина ми разказа за мита, описващ раждането на древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита от морска пяна.

Вечерта се запознах с годеника на Дарина – Андреас, тъмен, висок кипърец. Разходихме се по пристанищната алея, накичена с многобройни малки магазинчета за сувенири и ресторантчета, предлагащи средиземноморска кухня. С изненада установих, че на острова слънцето залязва с близо час по-рано, отколкото в България.

Подготовката за „скромната” сватба с около 1500 гости беше стигнала до градуса на кипене. Големите кипърски фамилии са типични за острова.

На следващия ден потърсих банка, за да обменя валута и да купя подарък за младоженците. Изумих се, като разбрах, че банките работят до 13:30 часа на обяд. Това беше първата ми среща с лежерния начин на живот в Кипър. Хората тук не носят типичния за южните народи темперамент. Те обичат да се забавляват, но не са гостоприемни и приятелски настроени както испанците или италианците. Причината е може би в конгломерата от народи и цивилизации - микенски гърци, египтяни, перси, сирийци, римляни, византийци, османски турци, англичани, оставили отпечатъка си върху острова и местната култура.

Нямах търпение да се гмурна в Средиземно море и да направя тен през април, когато планинските върхове в България още не са се разделили с белите калпаци. Крачейки боса по едрия пясък на тясната плажна ивица, се загледах в бяло-розовите британски туристи, лежащи по цял ден под парещото слънце. Имаше дни, в които високата влажност на въздуха затрудняваше дишането и правеше усещането за горещина още по-силно. Но чужденците се пържеха неуморно и вечер пристигаха в бара червени като раци.

Няколко дни с Дарина кръстосвахме магазини, за да пазаруваме за сватбата. Бързахме с покупките, защото, верни на лежерните си представи за живота, в събота следобед и в неделя магазините са затворени. Преобърнахме града, за да открием това, което търсим, и навсякъде се разминавахме с безшумно пристъпващи групи от улични котки. Не видях нито едно куче, само котки. Харесвам ги, но тук ми дойдоха в повече.

-brr-

Дарина беше споменала, че в Кипър е пълно с котки, защото преди години те са спасили кипърци от змиите на острова.

Бях отседнала в апартамента на Дарина. Когато я помолих за ключ, тя отговори, че в Кипър не заключват домовете си. Допреди няколко години дори златните кюлчета са доставяни в банките без бронирани коли. Чековете със заплатите се оставят в пощенските кутии, откъдето всеки би могъл да ги вземе. Но ако има друг манталитет.

В цялата суматоха намерих малко време и седнах пред компютъра, за да кача във Фейсбук най-новите снимки. Оказа се, че на острова интернетът не по-работлив от кипърците. Толкова лениво и неохотно се задвижи, че набързо се отказах от сърфиране в мрежата. Твърди се, а и сама се убедих, че мързелът като отличителна национална черта се дължи на горещините, които буквално изцеждат силите.

Единствено часовете, прекараните в планината Тродос, посъживиха заспалия ми, изтощен от горещината умереноклиматичен организъм. Пътят към кедровата гора, ограждаща най-големия и богат манастир на острова – „Кикос”, се вие покрай морския бряг, сред суха песъчлива почва, покрита с ниски бодливи храстчета. Това е едно от малкото зелени кътчета в Кипър. Алеите в града, покрити с палми и цветя, се поддържат от подпочвени води. Още първия ден когато пристигнах, Дарина ме предупреди да не пия чешмяна вода, точно както е и в Истанбул.

Имигрантите, работещи тук като обслужващ персонал в сферата на туризма, оцветяват и изменят драстично облика и начина на живот на острова. По-голямата част от евтината работна ръка в Кипър е осигурена от българи, румънци и бангладешци. Най-новата тенденция в народността на имигрантите в Кипър са гърците. Финансовата криза, довела страната почти до фалит, принуди южните ни съседи да работят като готвачи и сервитьори в кипърските хотели.

Така покрай подготовката за сватбата на Дарина и високия кипърец успях да се запозная с Кипър, острова, за който чуваме толкова много и знаем толкова малко.

" }-->

Коментари