Публикация

Желязната вода

Имало едно време една дивна местност, където текла чудодейна вода, благодат за хората, тъй като била лековита. Мало и голямо отблизо и далеч се стичало, за да пийне от нея и да облекчи своите болежки...


Това не е началото на народна приказка, а истинска история за т.нар. желязна вода край Брезник. Китно градче, което се намира само на 50 км западно от София. Брезник е един от петте български града, основани от цар Петър, заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем. Най-високата част на Брезнишката котловина е Бърдото, разположено до самото населено място, където именно се намира минерален извор на прочутата вода. Ето какво пише преди повече от 40 години за тази местност Петко Асенов в своята творба „Бащино огнище”:

„Бърдото цялото е желязно и водите му малко или повече са все железни. Има някаква магия в това Бърдо с желязно сърце и с толкова нежност. Пролет от всеки дол се разнася упоителен мирис на борова смола, теменуги, билки и треви. Ръждивите води разливат здраве и ведрина”.
Каква обаче е тайната на желязната вода, решихме да попитаме ст.н.с. д-р Коста Василев, който работи в Националния център за опазване на общественото здраве: „Това, което има брезнишката минерална вода, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо, което не само че е полезно, но е необходимо при някои видове анемии, оказва положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. Богатата на железни йони, на калций и магнезий вода оказва и противовъзпалително действие върху кожата”.

До забележителното кътче и почти до минералния извор можете да отидете с кола, защото пътищата са добре асфалтирани. Има няколко пътеки, които водят до чешмата с желязна вода. Ето че пристигнахме и смело пристъпваме, за  да отпием от лековитата вода.

Суеверни хора са напускали монети в малкото корито. Там срещаме и баба Райна, която съветва внучетата си: „Пийте, без да спирате, защото после няма да ви се иска да повторите!”. И е права. Водата е студена, а в устата остава метален вкус, сякаш сте яли пирони. Ако си напълните шише, ще забележите малки ръждиви частици, които обаче „няма да направят утайка, ако сложите 2-3 хапчета витамин С на един литър” – посъветва ни възрастната жена.

Тя беше дошла на разходка и със съпруга си Нацко Найденов, който ни разказа: „Желязната вода е използвана и разработвана много преди да съм се родил. През 1907 г. брезнишката вода е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон. Едно време хората са се качвали с мулета, точели вода и я носели в града”.

-brr-

След това – през 40-те години на миналия век, с указ на цар Борис III изворът е бил модерно каптиран, имало е чешма, басейн и съблекалня. „Спомням си, че до обед на баня идваха мъже, а след 14:00 часа – жени. През лятото анемично болни деца оставаха на лагер в Бърдото. Три смени по 25 дена. Децата се редяха на опашка с чашка в ръка по определено време всеки ден и по лекарско предписание пиеха от лековитата вода. От чистия боров въздух, сред природата и с помощта на желязната вода те наддаваха между 7 и 12 кг по време на престоя си” – разказа ни още дядо Нацко.

Преди двайсетина години при строително-ремонтни дейности изворът бил увреден, намалял чувствително и дебитът му. „Всичко се беше разрушило – и почивната станция, и басейнът... Преди няколко години обаче по европейска програма местността се реставрира и обнови. Има много пейки, както и чудесна беседка над извора, където често се събираме с близки и приятели на някой празник” – сподели с блага усмивка баба Райна. Според нея се засилва интересът към желязната вода и хора от различни градове идват тук с туби, за да си наточат. Баба Райна обаче ни предупреди, че водата е силна и не бива да се пие повече от 300 милилитра на ден.

Интересно е, че освен в Брезнишко желязна вода тече и в с. Горно Уйно, Кюстендилско, разказа ни д-р Коста Василев. Но според думите му тази вода не е съизмерима с брезнишката, тъй като в първата има около 400 мг желязо на литър, а във втората – 800 мг. Край с. Длъгнево, Старозагорско, също има извор с такава минерална вода, но с по-малко количество железни йони. Недостатъчният дебит на водата и в трите местности не позволява превръщането им в съвременни балнеоложко-санитарни центрове – обясни ни нашият събеседник.

„Навремето обаче известната минерална вода в Брезнишко се бутилираше и разпространяваше из цяла България, а дори и в чужбина. В зависимост от естеството на анемията или от вида на заболяването се препоръчват и индивидуални количества желязна вода за всеки човек” – сподели пред екипа на в-к „Живот и Здраве” доц. д-р Димо Караколев, който дълги години е работил в Националния институт по физиотерапия, курортология и рехабилитация, писал е трудове за нашите лечебни води и за основите на балнеолечението в България.

Успяхме да се доберем и до етикет от бутилка с желязна минерална вода, пазен от жител на град Брезник за спомен. На етикета са упоменати освен химичния анализ на водата и показания за лечение, също и препоръчителна дозировка: „Питейното лечение е индивидуално – по лекарско предписание. Най-често употребяваната дозировка е: 3 пъти по 100 мл дневно половин час след ядене. Да се пие със стъклена тръбичка или сламка, за да се избегне контактът на водата със зъбите”.

Е, ние не спазихме последното предписание и пихме от водата без сламка, но сладката тръпка, че пиеш благотворна течност от недрата на земята, определено си заслужава!

" }-->

Коментари