Нюрнберг – София. Модерно мебелирано фоайе с интересни картини по стените. Звучи тиха музика, а на рецепцията работят две усмихнати служителки. Посетителите разговарят с близките си или четат вестник в очакване на реда си. Не, не става въпрос за луксозен хотел или за приемната на салон за красота. Ако не сте предварително информирани, никога няма да си помислите, че се намирате в чакалнята на център по лъчетерапия.

По-късно и лекарите в центъра, намиращ се в болницата в германския град Хоф (близо до Мюнхен), и българската физичка, която работи там, обясняват, че за тях комфортът на пациентите, психическото им равновесие е много важна част от лечението на рака. Може би затова в бункера за лъчетерапия е изграден уникален и много сложен стъклен таван. Той е оскъпил значително съоръжението, но цената си струва, защото хората не изпитват клаустрофобия по време на облъчването.

Започвам разказа си за напредъка в лечението на рака от тези подробности, защото те илюстрират до каква степен в Германия всичко е премислено и изпипано. Иначе е ясно кои са факторите в успеха срещу злокачествените заболявания – подготвени и мотивирани лекари, масово прилагане на най-високите технологии в апаратурата за диагностика и лечение, широк достъп до медикаменти. Няма спор, че Германия е сред водещите страни в тези направления.

За професионализма на медиците там е излишно да се коментира, а когато дори местните болници разполагат с последното поколение апаратура, става ясно защо пациентите са спокойни и уверени, че за тях се прави всичко, с което модерният свят разполага.

Ръководителят на лъчетерапията в Хоф - д-р Бернд-Юрген Дитман, не ме изненадва, посочвайки с какви тумори най-често се налага да се бори. Статистиката е подобна на българската. И в Германия хората най-често страдат от рак на простатата, на гърдата, на дебелото черво и от мозъчни тумори. Може би само ракът на маточната шийка не е така разпространен заради стриктната профилактика и лечение още на предраковите форми.

Според д-р Дитман протоколът за поведение при злокачествени заболявания в Германия включва бързо уточняване на диагнозата до дни след посещението на пациента при специалист, евентуално оперативно лечение, химиотерапия и лъчетерапия. Според различните видове рак някои от етапите не се прилагат, ако например даден тумор не може да се оперира или не подлежи на медикаментозно лечение.

В Хоф имат най-новия апарат за лъчетерапия с марката „Artiste Solution” на Сименс. Става въпрос за линеен ускорител, чрез който се прилага методът на интензивна модулирана радиотерапия. Апаратът прави едновременно и прецизна визуална диагностика с качеството на най-мощните скенери. Това е особено важно, защото се създава обемен реален образ на тумора. Освен това има начин да се установи в кои зони на самото образувание вредните клетки са най-активни. Тези детайли са необходими, за да се настрои апаратът за лъчетерапия така, че да поразява единствено злокачествените тъкани. При това лечебният сноп лъчи не е еднороден, а с различна интензивност според активността на различните зони на тумора.

Възможността за такъв тип настройки е революционна промяна в лъчетерапията, защото предишните поколения апарати облъчваха цели телесни зони без оглед на конкретната форма на тумора и без да се преценява дали той е еднакво активен във всичките си зони. А това водеше до тежки странични ефекти заради увреждането на здравите околни тъкани.
Здравноосигурените пациенти в Германия не доплащат нищо за диагностиката и лечението на онкозаболяванията, независимо че значителна част от лечебните центрове са частни.

Лекарите участват активно в разработването на нови лечебни и диагностични методи, като си сътрудничат с медицинските инженери от развойната база на Сименс в град Ерланген. Стремежът е възникващите клинични казуси да намират максимално ефективно технологично решение. И това е реално възможно в държава, където здравеопазването е не само декларативен приоритет.

В България първите птички на технологичната промяна в медицината вече кацнаха на родна територия, но за да дойде пролетта за пациентите, има много дълъг път – и в държавната политика, и в отношението към собственото ни здраве, и в лекарския манталитет, и в оборудването на клиниките.