Публикация

Защо ешерихия коли създаде толкова проблеми?

Интервю с доц. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести, ръководител на катедра в Медицинския университет – София.


Доц. Тихолова, защо една широкоразпространена и добре позната бактерия се превърна в убиец?
Трябва да сме наясно, че всяка бактерия може да претърпи промени и в конкретна ситуация да причини сериозни заболявания, включително с фатален изход. Освен това много е важно в какъв организъм попада болестотворният причинител. При много хора и сегашната инфекция протича като лека водниста диария, която не налага да се търси медицинска помощ.

Други изобщо не развиват никакви прояви, но отделят причинителя с фекалиите си в околната среда и я заразяват, което ние, специалистите, определяме като здраво носителство. А трета група пациенти стигат до тежки хеморагични колити с усложнения и необходимост от реанимация.

Разгадаването на генетичния код на конкретната бактерия ще допринесе ли с нещо за преодоляването на епидемията?
Разбира се! Установи се, че в генетично отношение този тип ешерихия коли е своеобразен рекомбинант (химера), съчетаващ болестотворните качества на два типа патогенни коли бактерии – ентерохеморагични (ЕХЕК) и ентероагрегативни коли бактерии. Това означава популярното съкращение ЕХЕК – ентерохеморагична ешерихия коли. Затова палитрата от причинени заболявания е много широка.

С какво се характеризира тежкото протичане на инфекцията?
При тези пациенти се наблюдават хеморагични колити, т.е. кървава диария, тежка дехидратация, водно-солеви дисбаланс, нарушения в алкално-киселинното равновесие на организма. Част от заболелите развиват едно много сериозно усложнение, което се нарича хеморагично-уремичен синдром (ХУС). Този синдром обикновено се явява между втория и шестия ден от началото на кървавите изхождания. За неговото диагностициране има три основни критерия: кървава диария, нарушения в бъбречната функция, които се установяват чрез клинични и лабораторни изследвания, и намаляване на броя на тромбоцитите.

За всеки пациент, при когото се наблюдават два от тези три критерия, се смята, че развива синдрома. Към него могат да се добавят прояви от страна на централната нервна система. Причината е, че токсините, произвеждани от бактерията, увреждат не само клетките на стомашно-чревния тракт, но и бъбречните клетки (нефроните), нервните клетки (невроните) и някои кръвни клетки (тромбоцитите).

Какъв е типичният профил на тежко заболелите?
Става въпрос за хора в активна възраст и основно жени. Но това не се дължи на някакви биологични причини, а по-скоро на битовите навици. В повечето домакинства жените са тези, които купуват храната, обработват продуктите и приготвят ястията.

-brr-

Има ли спасение от тежката форма на тази бактериална инфекция?
Разбира се! При навременна диагноза и адекватно лечение повечето пациенти се излекуват напълно. Лечението включва венозни вливания, кръвопреливане, хемодиализа, корекция на нарушените жизнени показатели. Понякога се налага апаратна вентилация на белите дробове. В момента смъртността се движи около 1 процент от заболелите. И често това са хора с допълнителни здравословни проблеми. Но трябва да е ясно, че и други инфекции всекидневно взимат жертви.

Кой антибиотик помага срещу актуалната бактерия?

Може да звучи парадоксално, но прилагането на антибиотици в случая не е подходящо. Не става въпрос за липса на антибиотици, на които да е чувствителен този микроорганизъм. Напротив – такива препарати има, но те могат да предизвикат едномоментно масово разрушаване на бактериите в организма и до освобождаване на техните токсини. Така може да се стигне до влошаване на състоянието на болния и до повишен риск от развитие на ХУС.

Има ли начин човек със сигурност да се предпази от заболяване?
Начинът е елементарен и познат от всички – стриктна хигиена! Няма как да се заразите, ако не погълнете замърсени с бактерията храни или напитки или не се инфектирате чрез замърсените си ръце или предмети. Инфектиращата доза е минимална – между 10 и 100 бактерии. А това замърсяване може да стане чрез мръсни ръце след ползване на тоалетната или ако не измивате храните за сурова консумация, които могат да съдържат живи бактерии по повърхността си.

Това е познатият фекално-орален път, по който се предават и много други заразни заболявания като дизентерия и хепатит А. Затова е напълно погрешно да се набеждават конкретни плодове и зеленчуци. Важното е те да се измиват обилно с вода и дори със сапун. А дребните плодове, като череши, ягоди и др., трябва да се обливат и изкисват обилно няколко минути с чиста вода. Важно е да се консумират храни само от сигурни източници и да се посещават заведения, които спазват хигиенните изисквания. Термичната обработка на продуктите убива напълно бактериите. Както и преваряването на вода от несигурни източници.

Не е ли странно тогава, че епидемията избухна точно в Германия – една от най-хигиеничните държави?
Това го приемам като ирония на съдбата. Случаят показва, че никой не бива да изпада в самодоволство от постигнатото в дадена област. Защото тази висока самооценка понякога води до пренебрегване на елементарни правила. Ето, че митологизираната чистота явно не е на съответното ниво.

Имате ли данни за инфектирани пациенти в България?
Не, до момента нямаме такива данни. И не трябва да се изпада в паника. Само лекар може да прецени кой пациент да бъде изследван конкретно за това заболяване. Според последните указания на здравното министерство микробиологични проби за ЕХЕК се правят при хоспитализирани пациенти с хеморагичен колит. Националната референтна лаборатория при Националния институт по заразни и паразитни болести има всички условия да установява типичните токсини от ЕХЕК чрез два метода – PCR и чрез експресен имунологичен метод.

" }-->

Коментари