Публикация

Стобските пирамиди са чудо на природата

Искате ли да прекарате един незабравим ден сред тайните съкровища на българската природа, елате с нас. Този път екипът на вестник „Живот и Здраве” реши да ви предложи удивителен маршрут, който може да изберете като алтернатива на стоенето у дома в горещите летни дни.


Само на около 1 час и 15 мин път от столицата с автомобил, на 30 км от гр. Дупница се намира магнетичното село Стоб. Още в античността то е представлявало културно средище. За това говорят многобройните открити развалини от древни строежи, водопроводи, глинени съдове, златни, сребърни и медни римски, византийски и български монети.

Това обаче, което ни отведе до китното рилско селце, са Стобските земни пирамиди, които се намират в землището му. Има изградена екопътека, която тръгва от края на селото и води до пирамидите. От там поехме и ние. Съпътстваше ни сладкият аромат на липа. Първата част на екопътеката е предназначена за туристи с увреждания или такива с ограничени възможности за придвижване без превозно средство.

Пътят до пирамидите също не е тежък, дори напротив. Върви се сред гората, между цветя и поляни, а чак след това се излиза на билото, където пък подухва приятен ветрец. Оформени са чудесни кътове за отдих, където може да изпиете няколко глътки вода, да хапнете или просто да се насладите на приказната гледка, която се променя пред очите ви с всяка стъпка по-нагоре.

Пътеката е дълга 1 км и 800 метра, но се минава неусетно. Още няколко крачки и сме там. Изваяните от природата пирамиди са с дебелина до 30-40 м. Палитра от ръждивокафяво, червеникаво и тъмножълто обагря скалните образувания. Местните хора казват, че пирамидите са особено красиви по залез слънце и на лунна светлина. Народът е кръстил отделните групи скални форми с различни имена – Чуките, Кулите, Самодивски комини, Невястата и др. Силно впечатление, въздишка и умиление обаче предизвика у нас красивата легенда за най-известната група пирамиди, наречена „Сватовете”.

Преданието разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. В онези времена младите са се венчали, без да се познават, ето защо и девойката била забулена според обичая. Когато сватбеното шествие минало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се стърпял и понечил да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки...

-brr-

Касиерката С. Спасова, която събира по 2 лв. от турист, когато той тръгва по екопътеката (левче за пенсионери, ученици и студенти), ни разказа, че всъщност голяма част от пирамидите имат каменни шапки – големи скални блокове, някои от които са с размери 120 на 80 см. Наистина внушителна гледка! Според думите й повече чужденци идват да й се насладят през седмицата, а българските туристи най-често използват събота и неделя за приятната разходка, която е неподвластна на времето и сезоните. Все пак проливните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат.

В подножието на Рила има още една прекрасна дестинация. Край село Овчарци (но не старозагорското, а това на 1 км от Сапарева баня) се намира и най-високият водопад в младонагънатата планина. Още веднъж се убедихме, че народът е увенчал най-красивите си местности с необикновени легенди, когато прочетохме и дивната история, свързана с възникването на водопад Горица – цели 39 метра висок. Тя се е случила по време на турско робство в с. Овчарци.

Живели щастливи в селото момъкът Йовица и момата Горица. Горица била много красива и удивителната й хубост се понравила на бея. Той пратил слугите си да я отвлекат, но смелата мома побягнала към планината, където Йовица пасял овцете си. Ала турците я настигнали. За да не попадне в ръцете им, девойката се хвърлила в реката от високата скала в пропастта. Местните хора нарекли реката „Горица”, а и водопадът носи същото име. До него се стига много лесно. На около 200–300 метра от подножието е и се ходи по дървени стъпала, изградени за улеснение по наклона.

Традиционната валявица се намира именно тук. За нея се отнасят думите „Водата чиста, ризата бяла, а сапунът цял”. Чрез валянето вълнените тъкани стават по-меки и с мъхеста повърхност. Красимира Сакаджийска ни разказа, че от 20 години се занимават с прането на килими, китеници, одеяла и т.н. с помощта само на чистата студена планинска вода. „Не използваме никакви препарати, но всички замърсявания се премахват и тъканите стават като нови благодарение на силната струя и водното налягане. Около 30-40 минути са необходими за един килим да бъде изпран, но трябва да си предвидите и време за съхнене. Обикновено хората носят килимите си сутрин и следобед са готови”, с усмивка сподели тя.

Прането на одеяло излиза 1 лв. А това на обикновен килим ще ви струва 3-4 лева, ако е персийски - между 5 и 7 лв. Китеници, гарнитури, губери стават меки и като нови, след като са минали през валявицата. Тя обаче е сезонна и работи само през лятото. Така че може би сега е времето да съчетаете приятното с полезното – да освежите къщата си и да се докоснете до дивната хубост на природните ни богатства.


" }-->

Коментари