За много поколения книгата беше единственият източник на познание, култура, тема за разговори и възможност за уплътняване на свободното време. Но дали днешните млади хора четат, за удоволствие ли го правят или по задължение – решихме да попитаме учителката по литература Борислава Хаджийска.

Тя преподава в професионалната гимназия по туризъм в Самоков и сподели: „Всяко поколение открива света и оповестява своите истини чрез книги. Книгата е онази форма на вечност, за която мечтаят дори и тези, които никога не посягат към нея. В този смисъл тя е достатъчен авторитет сама по себе си, че да се нуждае от нечия защита за полагаемото й се място във възпитанието и обучението. По-скоро според духовните търсения на времето книгата изживява възход или забрава”.

Оказва се обаче, че завесата на забравата все още не е паднала върху съвременните деца. Оптимизмът дойде пак от г-жа Хаджийска:  „Въпреки че четенето в училище за съжаление е насилствен процес, някои се увличат, поглъщат всичко с желание и четат за удоволствие. Прави ми впечатление, че след филмиране на книга любопитството към нея се увеличава”.

Психотерапевтът Тинка Митева пък разказа пред екипа ни, че бихме могли да стимулираме бъдещите си наследници да четат, като им даваме личен пример. „Ако нямаме домашна библиотека, не посещаваме и обществена, не държим книга в свободното си време, детето няма как да придобие този навик”, каза тя.

Тинка Митева, която е член на дружеството на психотерапевтите в България, обясни колко е важен правилният избор на четиво: „Точната книга е нещо като точния човек. Необходим е усет, защото тя ни дава друга гледна точка. Срещата с книга понякога замества живия контакт, като ни дава онова, което ни липсва. В този смисъл книгата може и да лекува”. Ако сюжетът е достатъчно увлекателен, а героите и действията им са близки до нашите, то много лесно книгата може да ни въздейства в положителна насока и да ни мотивира.

Естествено това важи и с обратен заряд, защото неподходящото четиво може да ни натъжи и дори депресира.

-brr-

Какво търсят обаче младите хора в книгите, решихме сами да проверим, като посетим Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в столицата. Още на входа ни посрещат усмихнатите служители, които поздравяват и са готови да помогнат на всеки, който търси нещо конкретно и не знае къде да отиде.

Имаше хора от всякакви възрасти – едни разглеждат книги, други четат вестници, трети прехвърлят набързо нещо и след това пишат на лаптопа, но сякаш всички са обединени от една невидима ръка – тази на просветата. В читалня № 3 срещнахме Миглена Людмилова, която е студентка и търсеше материали за курсова работа. „Често идвам в библиотеката - каза тя, - защото тук мога да намеря всичко, което ми е необходимо за обучението, обогатявам се духовно и спокойно мога да се задълбоча във възгледите на авторите.”

Там разговаряхме и с Данаил Георгиев, който призна, че рядко ходи в библиотека – само когато му е необходима специфична литература и не може да я намери в глобалната мрежа. „Книгата обаче няма да бъде забравена, защото е уникално усещането, което тя дава – да прелистиш страниците, да останеш сам със себе си, да правиш изводи, като четеш между редовете.”

Обаянието на старите книги се носи из въздуха, а в читалните е тихо като в храм. „Храм на духовността си остава за мен библиотеката. Чувствам се с една идея по-умна” – с усмивка сподели Албена Стойнева, която прелистваше социологическа книга. Тъй като не е от София, ни разказа и за библиотеката в родния си град, която винаги е била културно средище.

„Като ученици там си четяхме есетата, за да се респектираме и може би за да свикнем да сме сред книги. Често се организираха и изложби, прожектираха се филмчета, които разнообразяваха всекидневието ни.”

Ще завършим краткия ни тур из съвременния - постеснен, но все още жив, свят на книгите с думите на учителката по литература Борислава Хаджийска: „Пожелавам нашите деца да имат възможността за тях да творят интересни, забавни, духовно богати писатели, поети, хора на изкуството, които обичат живота, децата и имат щури идеи, безкрайна човечност, неповторимо въображение и много, много чувство за хумор. Тогава и читатели ще има”.