С доц. Людмила Боянова, д.м.н., Катедра по медицинска микробиология в МУ - София, разговаря Петър Галев

Доц. Боянова, категорично ли е установена връзката между инфекцията с бактерията хеликобактер пилори и язвата на стомаха, както и с някои форми на стомашен рак?
Да, твърдо мога да кажа, че хеликобактер пилори е доказан причинител на няколко вида заболявания. Това са гастрит, дуоденит, язва на стомаха и на дванадесетопръстника. Този микроорганизъм се свързва и с възникването на рак на стомаха, както и един вид лимфом – злокачествен тумор на стомаха.

В България разпространена ли е тази инфекция?
Статистиката е доста тревожна. При изследвания на случайно подбрани здрави хора преди 15 години се откри, че над 82 на сто от тях са носители на хеликобактер пилори, а по-нови изследвания показаха с около 10 процента по-малко хора, които са инфектирани. Но това намаление е доста скромно и не ни успокоява. Процентът на заразените в България е доста висок, особено ако го сравним с други държави.

Защо не всички заразени хора развиват някакви симптоми?
Това се дължи на сложните взаимоотношения между три страни - конкретния човешки организъм, болестотворния микроорганизъм и околната среда. Хеликобактер пилори е една от най-разпространените бактерии и тя често предизвиква заболяване. Но е важно състоянието на гостоприемника – напр. дали при дадения човек има предразполагащи генетични фактори. А околната среда влияе чрез храненето - приемът на много солена храна или богата на нитрати подпомага развитието на инфекцията и на заболяванията, които тя причинява.

Как става заразяването?
Най-често това се случва в рамките на семейството. За инфектиране по принцип е необходим по-продължителен и тесен контакт. Децата обикновено се заразяват в ранното детство. Това може да стане чрез предаване на микроорганизма чрез слюнка от майката, когато тя целува детето, пробва храната му и т.н. Наблюдава се предаване и между братя и сестри в ранната възраст. Има и фекално-орален път, т.е. чрез замърсени в тоалетната ръце, както става и предаването на редица други заразни болести като хепатит А. Все още е в стадий на усилени проучвания възможността за заразяване чрез вода или храна. Там става дума за по-особен вид бактерии с кръгла форма, които са придобили устойчивост на условията на околната среда.

Това означава ли, че няма как да се заразиш при единични контакти с носители на бактерията?
Точно така! Това не е грип и не се предава в градския транспорт или в театъра. Но в рамките на близките контакти и отношения е добре да се има предвид възможността родителите да заразят детето си, ако са носители на бактерията. Между съпрузи също има случаи на предаване на хеликобактер пилори.

Препоръчвате ли всеки, който има хронични оплаквания, свързани с киселини и болки в горната част на корема, да си направи тест за тази бактерия?
Такова изследване е много полезно. Защото, ако се установи наличие на тази инфекция, за нея има специфично лечение, което решава проблема кардинално. А приемът само на симптоматични лекарства, които потискат киселинността, облекчава, но не отстранява причината за заболяването. Повторните заразявания след лечение са сравнително редки – под 10 процента.

Как се установява заразата с хеликобактер пилори?
Има няколко метода. Инвазивният включва взимане на проба от стомашната лигавица при гастроскопия. Но тук рискът е да се попадне на зона в стомаха, в която няма бактерии, а всъщност други зони да са инфектирани. Доскоро у нас се правеха масово серологични изследвания на кръвния серум, което вече се избягва по света. Причината е, че това изследване не дава актуалната картина, а показва дали някога организмът се е срещал с хеликобактер. В момента сравнително точно е изследването на фецес (изпражнения), но от неинвазивните тестове водещ по света е урейният дихателен тест. Той отразява цялостното състояние на стомаха по отношение на инфекцията. Затова е най-точен от неинвазивните изследвания. Има над 93 процента чувствителност. Предимство на този метод е и възможността след проведено лечение бързо да се установи резултатът – до 1 месец след края на лечебния курс.

Къде може да се направи такъв тест?
В лабораторията по микробиология на Медицинския университет в София на ул. „Здраве” 2, на ъгъла с бул. „Пенчо Славейков”. Пациентът не трябва да е взимал антибиотици най-малко 1 месец, както и две седмици да не е пил инхибитори на протонната помпа. По отношение на Н-2 блокерите те трябва да се спрат предишния ден преди изследването. Човек трябва да дойде за дихателния тест сутринта, без да се е хранил и да е пил вода, желателно е и да не е пушил. Тестът дава резултат след около 40 минути.

Как се прави самото изследване?
Първо пациентът издишва силно въздушна струя в специален плик. След това изпива чаша с урея 13-С. Това е напълно безвредно и не е радиоактивно вещество. Няма противопоказания. След 30 минути се взима втора проба от издишаната въздушна струя и апаратът дава резултат дали има рязко повишение на въглеродния диоксид в пробата. Такова повишение се получава от преработването на уреята от бактериите хеликобактер пилори. Тестът не се прилага при деца под 6 години и при много възрастни пациенти с атрофичен гастрит, защото при тях може да даде фалшиви резултати.