С доц. Виктор Златков, изпълнителен директор на УСБАЛАГ ”Майчин дом”, разговаря Петър Галев

Доц. Златков, какво включва завършеният ремонт на родилната залa в най-голямата АГ болница в България?
Ремонтът на залата беше основен приоритет в поетия от мен мандат като директор. Тя е „сърцето” на болницата, а до момента не беше ремонтирана основно. Вече имаме 8 индивидуални родилни зали, окомплектовани с модерни двураменни реанимационни и операционни колони, даващи възможност да функционират и като операционни зали. В оперативната част са изградени две операционни с реанимационен сектор за 8 пациентки. От административната част на клиниката може да се следи и чрез компютър състоянието на жените и техните бебета.

С какво ще се подобри обслужването на пациентките ви след откриването на новата родилна зала?
Цялостното реновиране на клиниката създава условия за качествено ново ниво на работа. Родилните зали, операционните и реанимацията са изградени по начин, по който да отговарят на изискванията за VIP, като осигуряват индивидуалност и комфорт за родилките и техните близки. Раждането в новите родилни легла, които някои нарекоха „космически”, създава съвсем друг тип комфорт на пациентката. Въвеждането за първи път в България на централна мониторна система за наблюдение на детските тонове и родовите контракции е предпоставка за още по-голяма сигурност на майките и раждащите се бебета. За пръв път в акушерската практика у нас са използвани последните новости за профилактика на вътреболничните инфекции. Във всяко помещение са вградени ултравиолетови въздушни облъчватели, които работят безопасно 24 часа. Всички помещения и коридори са с бактерицидни облицовки.

Продължава ли тенденцията да се раждат повече деца, конкретно в „Майчин дом”?
Миналата година, вследствие може би на икономическата криза е налице прекъсване на тенденцията за плавно увеличаване на раждаемостта. Въпреки това няма място за тревога, защото раждаемостта в България (10.2%) не се различава от тази в редица европейски страни като Гърция, Полша, Латвия, Румъния, Словакия и Швейцария. По-ниска раждаемост от нас имат в страни и със значително по-висок стандарт като Германия, Австрия и Италия. Средно на месец при нас раждат между 250 и 300 жени. Вероятно с откриването на новата родилна зала имаме шанс отново да достигнем до 4000 раждания годишно.

Какво мислите за склонността все повече семейства да отлагат раждането на детето за периода след утвърждаването на родителите в кариерата – на възраст над 30 години?
Възрастта не е порок! Тази мисъл е олицетворение на вярата, че с възрастта, желанието за дете е мотивирано и дава по-добър шанс за отглеждането на поколението. Разбира се, трябва добре да се знае, че след 35 години се увеличава рискът от поява на генетични аномалии. Затова генетичната консултация преди и по време на бременността и на двамата родители е задължителна. Нашата болница е лидер и в това отношение, тъй като водещата генетична лаборатория, която има национален статут, е интегрирана в нашата дейност.

Преодоляна ли е „модата” да се прави Цезарово сечение на всяка цена, за да се избегне болката при раждането?
В обществото има много аргументи „за” и „против” Цезаровото сечение. Нашата акушерска школа подкрепя физиологичното раждане. Същевременно трябва да е ясно, че все по-често са налице отклонения от родовия процес, които изискват по-бързо родоразрешение в интерес на майката или плода. Някои пациенти и медици имат предварителна нагласа, че раждането чрез Цезарово сечение е по-лесно. Трябва да ги разочаровам, че както всяка оперативна дейност, така и оперативното раждане има своите рискове и усложнения. Затова истинският професионализъм в акушерството е да използваш тези умения и средства, които ще доведат до успешен край едно раждане, без значение на начина на родоразрешение.

Всъщност задължително ли е физиологичното раждане да бъде болезнено?
Оценката доколко болките са част от нормалния родилен процес или са сигнал за някои усложнения е също част от изкуството на акушера. Разбира се, най-лесно е раждането да се обезболи напълно, но в някои случаи това е предпоставка за промяна на родовата дейност, а от там и за други усложнения. Съвременното акушерство използва изкуството за обезболяване съобразно конкретната ситуация, но за това е необходимо изграждане на доверие между пациентка и лекар, което е предпоставка за повишаване прага на болката, а от там и прилагането на по-малко медикаменти в хода на родовия процес.

Завръщат ли се майките към кърменето и мотивират ли ги лекарите за това?
Мисля, че в последните години това е трайна тенденция. Трябва да посочим огромната роля на неправителствените и пациентските организации, които в сътрудничеството с нашите специалисти (напр. д-р Анета Попиванова) промениха много мисленето на бъдещите майки.