Публикация

Непознатата Розова долина

Колко ограничена е била учебникарската ни представа за Розовата долина и колко емоционални познания сме пропуснали, ако сме си останали само с нея – това ще установите бързо, ако свърнете от главния път София - Бургас след табелката за Габарево.


Селото е в низината на Тунджа, на равно отстояние от Стара планина и Средна гора, многолюдно, забележително чисто и уредено, излъчващо стила на скромен, но модерен живот – за съжаление тези нормални неща у нас правят впечатление, защото са рядкост. Дивихме се и пред иззиданото на кьоше огнище с пейки и маса - също добре поддържано, въпреки че е за общо ползване.

За да се превърне което и да е място в „дестинация”, т.е. натам да тръгнат туристи, винаги е нужно да има добра възможност за преспиване и за храна. В Габарево това е Радучевата къща.

Стопанинът Янко Валеров е уредил нещо много различно от обикновена къща за гости – целият обширен жилищен етаж на старинния заможен дом е етнографски музей на каракачанския бит. А Янко е уникален гид, защото всеки от стотиците експонати е емоционален разказ за няколко поколения каракачани - собственото му семейство.

Първият етаж и цветната сенчеста градина е мястото да хапнете вкусни манджи по стари рецепти (без да пропуснете прясното сирене!). А в съседното дворче можете да се настаните в усамотение – цената за много прилична стая с баня е 25-30 лв.

Точно отсреща е църквата „Св. Георги” – не пропускайте да влезете в нея, там ще ви разкажат освен историята й и поне още 2-3 габаревски легенди. Няма да пренебрегнат и тази, според която тук е живяла руската княгиня Анастасия, оцеляла по чудо при избиването на семейството на Николай II от болшевиките.

Още при първата разходка извън селото попадате на вълшебно място за пикник - стара габърова гора с лековита според поверието изворна вода, големи поляни без никакъв боклук и ветреещи се торбички досами също тъй чистата Тунджа. Да не пропусна – за два (при това празнични!) дни в Габарево отникъде не се натрапи силна музика. И не е за вярване – оказа се зона, свободна от турбочалга.

Решите ли да поемете по пътеките на Балкана, потърсете Димитър Несторов - местните казват, че познава поименно всеки камък в планината, неуморен разказвач е на бивали и легендарни истории и преди да е завършил поредната... току-виж - сте вече я в уютна хижа, я на някой живописен хребет в масива на Триглав, а защо не и на първенеца връх Ботев.

-brr-

Селото на 100-те чучура, както е известно Габарево, не лежи на старите си лаври – днес там се грижат за 1800 дка череши, разрастват се площите с рози и лавандула. Повървите ли някой час нагоре към хижа „Соколна”, сто пъти ще благодарите, че сте надвили мързела. Защото никаква фотография не дава представа за гледката отгоре. Всъщност накъдето и да поемете – към хижа „Русалка”, по Тъженската пътека или по екопътеката „Бяла река” край Калофер – знайте, че ще се насладите на едни от най-красивите места в Балкана, вече добре маркирани.

Дори и да сте в района само за уикенда, час-два ще са достатъчни да отскочите до съседното Търничане, за да видите с очите си как се възкресява старата, при това единствена и до днес, безспорна световна българска слава. Там преди близо 100 години европейският възпитаник Еньо Бончев създава една от първите розоварни у нас. И понеже е прозорлив и предприемчив, чак до национализацията през 1947 година изнася най-висококачествено розово масло за Париж, Виена, Лондон, Милано, Ню Йорк.

След 1967 г. розоварната е превърната в музей, а откакто е реституирана и отново носи името на създателя си, той присъства осезаемо там – и не само от пожълтелите снимки на достолепната му фамилия и партньори от елитните световни парфюмерийни фирми. „Еньо Бончев” днес има 4 модерни розоварни, около 120 хектара собствени розови и лавандулови насаждения. Там вече шеста година работи сертифицирана дестилерия за биологично розово и лавандулово масло – качеството на тези продукти и на розовата вода им открива път към най-реномираните козметични фирми в Европа, Япония и Америка.

Целият комплекс е много специално, обединило градивния български дух и европейската цивилизованост, място. Това усещат сигурно най-запалените му посетители – японските туристи. Разказват, че по изумителен начин колекционирали миговете, преживени тук, за да ги пренесат на хиляди километри – откъсвали тревичка от моравата пред розоварната, слагали я в малко пликче и я надписвали – „Еньо Бончев”, Търничане, България.

Снимки: Венета Николова

" }-->

Коментари