Публикация

Защо една бисквитка никога не е достатъчна?

Защо някои хора могат да откажат допълнително парче торта, а други не могат да устоят на изкушението? И какво да направите, за да контролирате апетита си...


Апетитът е невероятно сложна система, която дори учените все още не са разгадали напълно. Той е един от най-основните ни инстинкти.

За да оцелеят като вид, хората имат нужда главно от 2 неща – да си осигурят калории, за да поддържат организма си, и да намерят партньор, за да се възпроизвеждат, казва професорът по биохимия Стивън Райли от университета в Кеймбридж. Това поведение е залегнало дълбоко в природата на всички хора.

ГЛАДЪТ ИДВА ОТ МОЗЪКА, А НЕ ОТ СТОМАХА
Повечето хора мислят, че чувството за глад идва от стомаха, но всъщност то се поражда в мозъка.
Апетитът се появява чрез 2 системи, обяснява британският професор по биохимия  Виктор Замит. Дългосрочната система измерва мазнините според нивото на хормона лептин, който се отделя от мастните клетки, а краткосрочната система ни сигнализира колко време е изминало откакто сме яли като измерва съдържанието в стомаха, червата и дебелото черво.

Хората огладняват главно, когато нивото на мазнините спадне или когато стомахът е празен. Чувството за глад се причинява, когато мозъкът предизвика отделянето на хормона грелин.

Клетките на стомашно-чревния тракт регистрират съдържанието на храната, която поемаме, и по-специално протеините, мазнините и въглехидратите. Тези клетки отделят различни убиващи апетита хормони, които достигат мозъка по кръвен път. Тъй като клетките са разположени в червата, мозъкът разпознава какво и кога сме яли.

В същото време мозъкът получава съобщения от други хормони, които подтискат апетита, като инсулина от панкреаса и лептина. Друга важна сигнализираща система е вагусният нерв, който свърза червата с мозъка и постоянно предава електрически сигнали.

Има теория, че при пълен стомах нервните окончания се опъват, което води до разреждане на сигналите и съответно до намаляване на апетита.

-brr-

ЗАЩО ДИЕТИТЕ ЧЕСТО СЕ ПРОВАЛЯТ
Когато сте на диета и топите мазнини, нивото на лептина в организма ви спада, което действа на мозъка като аларма, казва проф. Райли. Мозъкът ви сигнализира, че трябва да си осигурите храна и незабавно да поемете калории и тогава изпитвате глад.

По същия начин действат на диетата и физическите упражнения. Когато спортувате кръвната захар се насочва към мускулите и нейното ниво в кръвта спада, което води до намаляване на инсулина,  който убива апетита. Ниските стойности на инсулин водят до непрекъснато желание за ядене.
 
ОРГАНИЗМЪТ ПОКАЗВА ОТ КАКВА ХРАНА ИМА НУЖДА
Не само на бременните жени им се прияжда силно някаква специална храна. Всички хора понякога изпитват нужда да хапнат нещо, от което тялото им се нуждае.

Задоволяването на апетита става по сложна система, която ни кара да търсим силна храна, за да си осигурим енергия, казва проф. Райли. Тази система е много съвършена, тя разпознава не само колко храна поемаме, но и нейното съдържание, както и от какво се нуждае организма.

Хората с Адисонова болест – рядко нарушение на адреналиновите жлези, страдат от липса на естествени стероиди. Едно от предназначенията на стероидите е да поддържа нивото на солта в организма и затова хората с това заболяване изпитват жажда за солена вода.

Лондонският ендокринолог Кевин Мърфи добавя, че хората са програмирани еволюционно да разпознават източниците на храна и мозъкът запомня съдържанието на хранителните вещества, за да можем да идентифицираме новите хранителни продукти.

Апетитът за къри и други силни подправки се свързва с цинка. Този минерал взима участие във вкусовото осезание. Японски учени открили, че когато плъхове с недостиг на цинк ядат такива подправки, вкусовите рецептори на езика им се увеличават. Теорията е, че хората, които търсят по-пикантни храни, имат недостиг на цинк.

Апетитът има и психологична страна. Яденето е свързано директно с емоциите и понякога ядем не от глад, а заради удоволствието. Нахвърляме се на храната, когато сме възбудени или отчаяни. Тези импулси идват от една по-висша област на мозъка и те могат да надделеят над сигналите за апетита. Това е причината, когато сме тревожни да преяждаме или изобщо да не се сещаме за ядене.

-----------------------------------
Очаквайте продължение…
 
" }-->

Коментари