Сигурно сте чували някой да се оплаква, че „не е добре с черния дроб”. Или пък самите вие имате такива подозрения. Какво всъщност се крие зад това общо понятие?

Чернодробните проблеми включват широка гама от състояния и заболявания, част от които са унаследени, а други – придобити. Понякога дори сериозни увреждания на най-големия орган могат да се прикрият зад липсата на каквито и да е ранни симптоми и оплаквания. А без черен дроб животът е невъзможен.

Все пак, когато заболелият дроб дава симптоми, най-често се срещат жълто оцветяване на склерите на очите и на кожата, упорити сърбежи по цялото тяло, болки и подуване в корема, гадене и загуба на апетит, урина с цвят на тъмна бира и светли изпражнения, хронична умора, отслабване на тегло.

Ако установите, че някои от изброените симптоми ви съпътстват продължително време, задължително потърсете консултация. С черния дроб се занимават гастроентеролозите, но спокойно можете първо да се обърнете към личния лекар, който ще прецени налага ли състоянието ви преглед при специалист.

Сред основните причини за увреждания на черния дроб се нареждат: прекалената алкохолна консумация, различните видове хепатити, кисти, разширени кръвоносни съдове и възли в дроба, неалкохолната мастна дегенерация, прием на увреждащи черния дроб медикаменти и билки, работата в токсична околна среда, нездравословен хранителен режим.

С висок риск за чернодробни проблеми са хората, които работят с кръв и други телесни течности, защото могат да се заразят от хепатит. По същата причина претърпелите кръвопреливане преди 1992 г. също трябва да изострят вниманието си за възникване на евентуални симптоми.

-brr-

Опасните форми на хепатит могат да се предават и при необезопасен секс, татуировки, пиърсинг, венозен прием на наркотици, особено когато една игла се използва от различни хора. Не случайно хепатит „С” е силно разпространен сред наркоманите.

Когато има съмнение за чернодробно заболяване, лекарите винаги назначават някои лабораторни тестове, които показват дали определени ензими (трансаминази) са в нормата. Ако има изменение в стойностите на ензимите АсАТ, АлАТ, алкалната фосфатаза и ГГТ, може да се наложат и други изследвания – чернодробна ехография, скенер, а в някои случаи и биопсия.

При нея с пункционна игла се изважда микроскопична част от чернодробната тъкан и се изследва под микроскоп. Съществуват и специфични изследвания на антитела и антигени, както и на вирусна ДНК и РНК, чрез които може да се докаже инфекция с определен тип хепатит.

Преодоляването на чернодробния проблем може да варира от самоизлекуване в някои случаи до необходимостта да се прилагат дълги и скъпоструващи лечебни схеми при хроничните хепатити. В крайната фаза на чернодробна недостатъчност единственото възможно лечение е чернодробната трансплантация.

Все пак при по-леки увреждания лечението включва отказ от алкохол, извеждане на човека от токсична среда, ако работи в нея, здравословно хранене с повече плодове и зеленчуци, намаляване на теглото, стриктна преценка на ползата и вредата от приема на медикаменти за други заболявания, които потенциално увреждат черния дроб.

Винаги се назначава и продължителен прием на хепатопротектори от типа на Хепасейв. Това са препарати, които съдържат най-често активни вещества на растителна основа. Те възстановяват страдащите чернодробни клетки, спомагат за извеждането на токсините от тях, укрепват мембраните им.

Дори и без конкретни оплаквания, е добре през определен период да се изследват чернодробните ензими, за да се установяват навреме евентуални проблеми с този орган. Колкото по-рано се открие дадено увреждане, толкова по-голям е шансът за пълно възстановяване.