Публикация

Проф.Г.Начев: Трябва да се мисли, когато се прави здравеопазване

Проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на болница „Света Екатерина”, основател на кардиохирургиите в университетските болници в Пловдив и Варна, стана първият носител на приза Лекар на Югоизточна Европа.


Именитият кардиохирург, носител на орден „Стара планина”, получи наградата на втория Международен медицински конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум (ЮЕМФ), който се проведе в Несебър.

Проф. Начев, направихте регистър, който от 1 януари да следи извършените операции в кардиохирургията - какво показва статистиката за първите шест месеца?
Операциите за първото шестмесечие на тази година са по-малко, отколкото миналата година. Около 2100, а миналата бяха 2600. Регистърът трябва обаче да заработи на национално ниво и в него да се включат всички кардиохирургии.

Какви са причините за намаляването на броя на операциите според Вас? По-малко хора са имали необходимост от сложните интервенции или лимитите също оказват влияние?
Освен лимитирането има и други по-съществени причини. Ще ви давам един пример. През април трябваше да приема трима души от Бургас. Оказа се, че не могат да си платят разхода, за да дойдат до София. Тогава аз им казах, че ще им възстановя парите за пътни. Въпреки това обаче, те пак не можеха да отделят средства за пътуване.

Тогава аз изпратих бус да ги докара, за да могат тези хора да получат медицнска помощ. А Бургас не е много беден район. Това е показателен случай. Да не говорим за по-бедните райони в страната.

-brr-

Не е ли притеснително това? Какво трябва да се направи?
Трябва да се премахне порочната практика да се плащат пари за изпращане на пациент при специалист. Както става в извънболничната помощ при джипита и кардиолози. Това е нелоялна конкуренция.

Искате да кажете, че да бъде изпратен пациент при добър специалист, кардиохируг да кажем, има договорки между лекарите в доболничната помощ ли?
Това искам да кажа. И този проблем не трябва да се подценява. Разбрах, че някои получават по 50-100 лева, за да изпратят пациента до специалистта и по веригата. Една държавна болница не може да си го позволи, защото няма черна каса. Докато частните структури си го позволяват. Аз не казвам, че съм против частните здравни структури. Но всичко трябва да е по правилата.

Но пациентите се оплакват, че много често в болниците им искат определени суми, които да внасят в касите като дарения?

Това е друго. Ако има плащания, трябва да са регламентирани. Хората да знаят - какво, колко и защо. А не в някои болници да плащат като влизат и излизат. И тук държавата трябва да се намеси.

Но нали се въведе регламентиран избор на екип и таван при заплащането?

Таванът за избор на екип е смешна работа. 900 лева. Парадоксът е, че един акушер-гинеколог заедно с акушерката взимат 900 лева. Екипът при сърдечна операция е от 8 души, 4 от които са лекари. Те пак вземат 900 лева. Къде е логиката? Избор на екип значи хонорар. Хонорарът в Германия е от 9000 до 15000 евро. Това в България не може да стане. Но може да се направи сравнителен процент спрямо минималната работна заплата в Германия и в България. Освен това не е задължително да се избира екип. Изборът на екип е за този, който може да си го позволи. С този таван стана уравновиловка.

Като при социализма – всички еднакво бедни. Аз сега мога да откажа да оперирам. Идва тежък пациент, с който трябва да си скъсам нервите и който дори може да почине. Защо трябва да го оперирам? И какво излиза тогава - изборът става на хирурга. А какво значи избор на екип? Трябва да се каже кой може да бъде избиран. Не може някой завършил преди 5 дни да бъде избиран. Какъв е той, че да бъде избиран? В Германия и Франция може да бъде избиран шефът на клиниката или хабилитиран, който има име в гилдията. И бордът на болницата казва - да, този може да бъде избиран, защото носи пари. Тези хора носят много пари на болницата.

-brr-

Но имаше един период, в който и Вие говорихте за въвеждане на този вид доплащане...

Аз изрових света да въведа избор на екип – за да няма пари под масата. И тогава предложих кой може да бъде избиран. По същото време министър беше проф. Гайдарски. Един ден ми се обажда и казва – „Много ги избират в АГ-то”. Аз му отвърнах да направят анализ. Ако има над 10 процента, значи съществува принуда. 92 процента в АГ-то. Че какъв е този избор? Значи от улицата им казваш „или плащаш, или отивай да раждаш вкъщи”.

А какъв е изборът в инвазивната кардиология и кардиохирургията, всеки болен иска да бъде опериран от най-добрия лекар?

Между 5-8 процента е средният избор на екип при нас в „Света Екатерина”. В инвазивната има най-нисък процент, защото хората не се стряскат толкова, а и там се диагностицира проблема. След това процентът става по-голям при съдовата хирургия и най-много е, до 8 процента, в кардиохирургията. Но това е обяснимо. Там всичко е тежко. Образно казано – режат те като индиански вожд. От горе до долу... Едно сърце има човек, не може да се махне.

Как може да се промени това според Вас?

Трябва да има силни пациентски организиции. Защото тогава лекарското съсловие се взима в ръце, и не мисли, че е безнаказано. Чува се и другата гледна точка. Не се изживяваш като Бог, защото животът на пациента зависи от теб. Колкото по-малко акъл има един лекар и колкото по-малко го е удряла съдбата, толкова повече се изживява като Бог.

Но хората не се ли страхуват да се оплакват? Подават се сигнали, но като че ли повечето са анонимни?

Не трябва хората да се страхуват да се оплакват. Напротив. Сигнализират, а държавата трябва да се намеси. Аз съдействах за създаването на една пациентска организация. Те ме поканиха и в управителния съвет. Отвърнах им, че те са ни коректив и трябва да се чува техният глас, който всъщност е гласът на болните. Само така могат да се променят нещата.

Защо през последните години се разкриват все по-често инвазивни кардиологии и то като частни клиники? И може ли според Вас успешно да работи и частна кардиохирургия на пазара в момента?

Частна кариохирургия може да има, но е малко вероятно при тези цени на НЗОК. Тя трява да подбира само леки случаи, чийто разход може да се помести в 10-12000 лева, за да се вмества във финансирането на НЗОК. В „Света Екатерина” това са около 18-20 процента от пациентите, чийто разход е това, което касата плаща. Частната кардиохирургия трябва да се самоиздържа и печели, за да инвестира в апаратура, която не е никак евтина.

-brr-

Много ли са инвазивните кардиологии у нас?

Инвазивните кардиологии не са много, дори трябва да има още 4-5, но са неравномерно разпределени, разкрити  само от комерсиална цел. Затова държавата трябва да се намеси. Тя трябва да се намеси и да каже - имаме стратегия, а тук и тук трябва да се отворят още. Ако някой има частна инициатива и иска да открива на друго място – добре, но няма да разчита на обществените средства.

Ако има 4 лаборатории на едно място, трябва да се явят на конкурс коя от тях ще спечели средствата от НЗОК. Тя ще предложи най-добрите професионалисти, най-добрата апаратура и най-ниските цени. Не сме против частната инициатива, но тя трябва да се съобразява със стратегията на здравеопазването в България. А стратегията липсва. Тя трябва да се направи от МЗ. Досега не е направено нищо в тази област.

Трябва да се направи карта – къде каква болница или клиника да има. Например в Плевен трябва да има кардиохирургия. Не е редно хората от Северозападна България да пътуват до София. Това е първо и второ: трябва да има компетентност. В Америка има 4 нива на компетентност. Лаборатория, която се намира в сграда с кариохирургия може да прави всичко. Ако в града има кардиохирургия, тогава може да прави всичко без едно. Ако е отдалечена на повече от 90 минути, може да прави само няколко неща. Четвъртото ниво са мобилни екипи- те изследват пациенти, или хора, които искат да се проверят, но това не е необходимо за нашата страна. Тези мобилни екипи не могат да черпят обществени средства и могат само да контролират статуса. Третото е контрол. В България няма никакъв контрол.

Всяка година трябва да има анализ на резултатите. Този национален регистър, който направихме, трябва да влезе в действие. Там не може да се лъже, защото се отбелязва всяка процедура и се записват показанията на болния и може да се провери – имал ли е нужда от тази интервенция или някой само е точил пари. При нас, например, е направен този регистър, без да съм чакал някой министър да ми каже. Трябва във всички болници накрая на годината да се направи анализ на дейността им възоснова на този регистър. Да се види каква е смъртността. Ако ангиографската лаборатория или кардиохирургията има по-висока смъртност, трябва да спрат за три месеца и да се проведе обучение на екипа.

Какво става с дълговете на болниците, имате ли информация? Отново се заговори за голямата задлъжнялост, дори че на някои здравни заведения отново могат да бъдат покрити  дълговете?
Покриването на дългове на някои болници е вид нелоялна конкуренция. През 2006 година „Света Екатерина” имаше 24 милиона дълг, от които 9 милиона в падеж. Това означава, че можеше да бъде фалирана по всяко време, ако някоя от фирмите блокира сметките. Сега е 2,4 милиона течащ дълг, 0 в падеж, дори плащаме предварително.

Имаме склад за 2,2 милиона и финансов ресурс, който надвишава дълга. Използваме част от собствени средства, за да завършим грубият строеж на разширението, въпреки, че то е собственост на МЗ. Просто трябва да се мисли и действа, когато се прави здравеопазване.

" }-->

Коментари