Публикация

Карциномът на простата - втори след рака на белия дроб

Карциномът на простата от две-три години изпревари рака на пикочния мехур и по този начин се нареди на второ място след тумора на белия дроб при мъжете.


В урологията ракът на простата вече е на първо място в класацията. Това коментира доц. д-р Лидия Петкова, ръководител на една от водещите урологични клиника у нас към МБАЛ „Св. Анна“. По традиция специалистът откри Варненски урологични дни, които се провеждат за 23-а поредна година.

Заболеваемостта от рак на простата е доста сериозна както у нас, така и по света. Доказана е генетична предразположеност към този рак, т.е. всички родово обременени с диагнозата мъже трябва да си обръщат специално внимание.

Защото в крайна сметка, ако карциномът бъде третиран в начален стадий, пациентът може да се излекува. Именно затова години наред урологичната общност воюваше за безплатен, но задължителен скрининг на карцинома при мъжете, навършили 50 г. Тестовете вече са факт, така както профилактиката на гърдата и маточното тяло при жените, допълни доц. Петкова.

За целта всеки пациент е достатъчно да отиде при джипито си и да поиска кръвна проба с туморни маркери, които са първата крачка към ранната диагностика без притеснения и неприятни емоции при уролога.

-brr-

„Всеки мъж, който има някакъв проблем, трябва да е наясно, че това не е нормално. Той не може да се извини с възрастта, както правят мнозина. Трябва да научим мъжете да се обръщат към уролозите, когато нещо ги смущава, защото дискомфортът, който изпитват може да е сигнал както за доброкачествено, така и за злокачествено заболяване, и е знак за проблем“, коментира доц. Петкова.

Във варненската клиника годишно се правят около 1500 операции. Между 38 и 53% от тях са онкологични, като делът на пациентите с напреднал карцином никак не е малък.
В рамките на XXIII Варненски урологични дни се проведе и кръгла маса по проблемите на специалността в условията на т. нар. здравна реформа. До края на форума участниците ще излязат със становище, с което ще се настоява за няколко основни решения по наболели проблеми.

Един от тях са младите лекари, които отиват в чужбина, но не винаги, защото искат, а защото системата ги принуждава. „Като отидат в Германия получават автоматично договор и 2000 евро заплата и започват специализация, докато у нас бройките не стигат. Затова трябва клиниките да дават заявки колко специализанти са им необходими, а не бройките да се решават от Министерството, Лекарския съюз или друга организация“, коментира доц. Лидия Петкова.

„В момента у нас положението е ужасяващо. Постоянно губим млади хора и имам чувството, че след десет години в България няма да има качествени лекари“, допълни тя. 


" }-->

Коментари