Пристъп на паника се нарича състоянието на внезапен силен страх, който настъпва без видима причина и е придружен от тежки физически реакции на организма. По време на пристъпа засегнатият изпитва загуба на контрол върху ситуацията, често е убеден, че получава инфаркт и дори че умира.

Много хора са получавали един или два пристъпа на паника през живота си, без те да имат трайни последствия за психическото им състояние. Но ако става въпрос за по-чести епизоди и за дълги периоди на страх от нова атака, лекарите определят това като паническо разстройство – един от многото видове хронични тревожни разстройства.

Дълго време оплакванията на хората с пристъпи на паника са дефинирани като нервност или стрес и дори като хистерично маниерничене, но днес състоянието е признато за реален и специфичен медицински проблем. Въпреки че пристъпите на паника могат да засегнат сериозно качеството на живот, съществува много ефективно лечение, ако се търси навременна и професионална помощ.

Паническите пристъпи обикновено протичат с някои от следните симптоми, изразени в различна степен: сърцебиене, изпотяване, треперене, стягане в гърлото, трудно преглъщане, недостиг на въздух и учестено дълбоко дишане, втрисане, гадене, горещи вълни, спазми в корема, болки в гърдите и главата, световъртеж, отпадналост. Най-често паниката настъпва внезапно, без никакви предвестници.

Пристъпът може да започне у дома или по време на работа, при забавление или спорт, дори и по време на сън. Атаката има много варианти, но обикновено симптомите се засилват в рамките на десет минути и продължават средно около половин час. Често след това остава чувството на умора и изтощение.
Един от сериозните проблеми на засегнатите е страхът от нов пристъп.

-brr-

Науката не е изяснила причините за паническите атаки. Предполага се, че роля за възникването им имат някои наследствени фактори и силният стрес. По време на пристъп се случва това, което човек преживява при реална заплаха. Например, ако внезапно в планината срещнете мечка, е нормално пулсът ви да се ускори, да се разтреперите и уплашите, да дишате учестено, защото ситуацията може да застраши живота ви. А при паническото разстройство изпитвате всички тези реакции, но без никаква реална причина.

Все пак е установено, че в рисковата група за развитие на панически атаки са хората, които имат този проблем в рода си; преживелите смърт или тежка болест на близък човек, както и друго травматично събитие – катастрофа, отвличане, физическо, психическо или сексуално насилие в детството. Някои положителни събития като раждането на дете също могат да отключат панически реакции при хора със съответното предразположение.

Важно е при панически пристъпи да се потърси медицинска помощ възможно най-скоро. Опитите на засегнатите да се справят само със силата на своята воля често завършват неуспешно. Паническото разстройство е специфично състояние, което изисква професионална помощ. Освен това част от симптомите могат да се дължат на друго реално заболяване, което само лекар може да разграничи.

Нелекуваното паническо разстройство може да доведе до усложнения, които засягат всяка област на живота. Често пациентите развиват конкретни фобии – напр. от шофиране, от открити или тесни пространства, от социални контакти и т.н. Много от засегнатите влошават качеството на работата или обучението си и дори започват да мислят за самоубийство.
При съвременния напредък на медицината е престъпление да не се потърси специфична помощ, чрез която за кратък период хората с паническо разстройство се връщат към нормалното си всекидневие.

Лекарите на първо място установяват или изключват чрез различни изследвания наличието на обективно физическо заболяване. Когато се потвърди, че проблемът засяга психиката, се подбира съответният лечебен алгоритъм, който може да включва медикаменти и психотерапия. Страхът от посещение при психиатър и от приема на лекарства е напълно неоправдан в ХХІ век. Новите препарати са безопасни, не изискват продължителна употреба и не предизвикват зависимост.

Статията е по материали на американската Mayo Clinic.