Казват, че пред дебрите на китайската кухня човек се чувства като онзи древен художник от легендата, който толкова харесал собствения си пейзаж, че един ден влязъл в него и повече не се върнал.

Невероятно е многообразието от блюда, които ни предлага този тип азиатска кухня. За огромния по размери Китай, където естествено се съчетават различни климатични и природни условия, кулинарни традиции и обичаи, многобройни националности и етнически групи, това е напълно нормално. Именно китайската кухня е поставена на трето място по здравословност в света в проучване на Forbes и това не е случайно. Тя е природосъобразна, в нея много строго се спазват определени принципи на съчетаване на продуктите. Здравословна ли е обаче храната в китайските ресторанти в България?

Посетихме столичен китайски ресторант, където се запознахме с Румен Давидков с професионален стаж повече от 10 години. Според думите му любимите ястия на българите са пиле в сладко-кисел сос, ориз със зеленчуци, спагети с бамбук и черни гъби, риба по сечуански (бяла риба, печурки, черни гъби, моркови, лук, чушки), а от десертите – пържен сладолед, захаросан джинджифил, панирани плодове.

Важно е да бъдем внимателни в избора си на заведение за консумация на такава храна, защото не навсякъде тя е прясно сготвена. В много ресторанти тя е готова предварително, съхранявана невинаги в добри хигиенни условия и само се запържва или затопля. Готвачът Чен Вей Син обаче прави всичко на момента, затова и клиентите тук чакат поне десетина минути след поръчката.

Големите порции и ниските цени са сред предимствата на китайските ресторанти, а ако ви остане храна, тя се слага в кутии за вкъщи. „На една средно голяма компания яденето с напитка излиза по 5-6 лева на човек, а удоволствието от това да хапнеш нещо екзотично си струва” – потвърди Румен Давидков. Той подчерта обаче, че храната, която ядем в България и наричаме „китайска”, е доста различна от тази, която консумират самите китайци: „Те много обичат супи с водорасли, варят обикновени яйца в разни билкови отвари, при което те почерняват, предпочитат оризови спагети и соева паста”.

-brr-

На същото мнение – че китайските кулинарни традиции са пречупени през нашите хранителни навици и вкусове – е и доц. д-р Александър Пенков, д.м., от катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене” на Медицинския университет - София. Пред екипа ни той сподели: „Китайската кулинарна практика е доста екзотична. Там се приема като изключителен деликатес месото от плъх например. Имат си специални ферми за угояване на плъхове. Мои познати са ми разказвали, че на вкус е подобно на заешко и ако не ти кажат какво е, няма как да разбереш”. Нашият събеседник изброи и други любопитни продукти, които използват кулинарите от Далечния изток – различни влечуги (костенурки, змии), насекоми, водорасли, нетипични морски дарове и т.н.

Подправките са нещо задължително в азиатската кухня, а най-популярните са джинджифил, соев сос, канела, къри, звезден анасон, карамфил и др. Д-р Пенков е и секретар на Българското дружество по хранене и диететика и потвърди, че менюто в Поднебесната империя е доста чуждо на европейците. Ето защо дори и промененото за жителите на Стария континент меню в популярните китайски ресторанти може да предизвика леко неразположение на стомаха, гадене, виене на свят. „Все пак за здравия човек тази храна е здравословна и доста питателна”, каза доц. Пенков.
Ако все още не сте опитали, време е да хванете китайските пръчици и да пробвате нещо различно, вкусно и екзотично, контрастно и мистично!

Основните предимства на китайските ястия са: че включват много зеленчуци, които не са просто свежа гарнитура към месото, а се приемат като основно ядене; пърженето се прави с много малко мазнина в големи тигани, а продуктите за няколко секунди леко се попарват. Така не са съвсем сурови и хранителните вещества се усвояват по-лесно от организма. Българският еквивалент на тази термична обработка е „къкренето на тих огън”, като така се запазват най-важните хранителни и биологични стойности на продуктите.