Публикация

Грижа за пациентите или...

В средата на септември националният омбудсман се включи официално в една твърде специализирана дискусия, инициирана от Българския съюз на трансплантираните пациенти.


Тази пациентска организация изрази притесненията си, че на болните с органна трансплантация се предписват генерични лекарства (имуносупресори), които потискат отхвърлянето на присадените органи. От своя страна г-н Константин Пенчев изпрати писмо до здравния министър с препоръката за „внимателна преценка на имуносупресорите, които се включват в списъка за лечение на въпросните пациенти”.

Тъй като темата е изключително важна, а и много знакова за нашето общество, „Хелт медия” се ангажира да събере максимален брой експертни и институционални гледни точки, както и да представи опита на водещите държави в приложението на генерични лекарства при различни заболявания.

Писмото на омбудсмана до здравния министър веднага предизвиква най-малко два много сериозни въпроса. На първо място какви научни факти стоят зад тревогата на обществения защитник по отношение на генеричните лекарства. И има ли групи от пациенти, които трябва да бъдат поставени пред скоби, иначе казано - пред останалите групи от пациенти, и кой определя това?

Излишно е да се повтаря какво е финансовото състояние на нашата държава и какви са възможностите на здравната ни система. В период на хроничен недоимък единственият стремеж трябва да бъде навременно и правилно лечение на всички нуждаещи се пациенти, но при максимална финансова ефективност. Точно такава възможност дават генеричните лекарства – те са с доказана и сертифицирана еквивалентност с оригиналните продукти при доста по-ниска цена. И това е причината да се използват масово не само у нас, но и в много по-богати държави, в които контролните органи, следящи за лекарствата, са известни с педантичността си.

Опитите да се създаде напрежение сред определени групи от пациенти заради генеричните лекарства няма да доведат до нищо добро. Всъщност притеснения самите пациенти нямат. Това установиха нашите репортери след обиколка в диспансерите, където се проследяват трансплантираните болни. Въпросът е защо организациите, които са създадени да помагат на тези пациенти, в момента се опитват да поставят един несъществуващ проблем. Нека само за момент да си представим какво би станало с нашата здравна система, ако всички пациенти поискат да се лекуват не с най-ефективните, а с възможно най-скъпите методи и лекарства.

-brr-

Но тъй като темата е свързана основно с медицината и фармацията, нека по нея да говорят експертите. Доц. д-р Николай Данчев, зам.-декан по учебната част на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София заяви пред „Хелт медия”, че съвременната лекарствена терапия е немислима без съществуването на генерични препарати с доказано качество. Ученият допълва, че съгласно директива 2004/27 на Европейския парламент от 31 март 2004 г. генеричен лекарствен продукт е лекарствен продукт, който има същия качествен и количествен състав на активните вещества и същата лекарствена форма като референтния лекарствен продукт и чиято биоеквивалентност по отношение на референтния лекарствен продукт е доказана чрез провеждане на изследвания за бионаличност върху здрави доброволци.

Разликата с оригиналния продукт е в производителя и във факта, че заради изтеклия патент на активното вещество цената е значително по-ниска. Освен това генеричните лекарства се произвеждат от поне няколко фармацевтични фирми, които са в конкуренция за цената. Според строгите международни изисквания генеричното лекарство трябва да отговаря на международните производствени стандарти и да позволява унифицирано тестване на терапевтичните агенти. Изискванията за регистрация на оригиналните и на генеричните лекарства на практика са еднакви, като за генерика не се изискват собствени предклинични изследвания, тъй като такива вече са правени при регистрацията на оригиналния препарат.

В България са регистрирани над 6000 лекарствени продукта, от които 4500 са генерици. Най-големият генеричен пазар е в Съединените щати, където още през 1959 г. Антимонополната комисия на конгреса установява безспорните ценови предимства на генеричните лекарства при еквивалентно терапевтично въздействие.

При тази фактическа обстановка е странно защо обществената енергия се насочва към тема, която отдавна е изяснена във водещите европейски и световни институции. Въпреки това „Хелт медия” ще се обърне към Изпълнителната агенция по лекарствата с въпроса гарантира ли, че след като е регистрирала дадени генерични лекарства, те отговарят на всички съвременни изисквания за ефективност и безопасност; към НЗОК с въпроса възможно ли е бюджетът на касата да издържи, ако всички пациенти поискат само най-скъпите медикаменти; към Министерството на здравеопазването – с въпроса как ще прилага в практиката европейските директиви за все по-широко прилагане на генерични лекарства в общественото здравеопазване; към омбудсмана, за да разтълкува своите опасения, както и към представители на други държави, за да представим тяхната практика в приложението на генерични медикаменти.

" }-->

Коментари