Наръчниците със секрети как да преуспеем в кариерата и личния живот огъват книжарските рафтове.

Много от тях стъпват и върху магичната формула „тайм мениджмънт” – звучи по-авторитетно от „организация на времето”, нали? Но е същото. Дали с нашенско или чуждо наименование, по съдържание това понятие не е изконно близко на волната ни балканска природа. Но защо да не се постараем да възприемем безспорно положителните му принципи – гъвкаво планиране на всекидневните дейности, мотивация за работа, справяне с „гълтачите” на време?

Планирайте задачите си реално – по-добре си набележете само няколко, с които в действителност ще се справите. Освен всичко друго, когато човек изпълни замисленото, това го мотивира допълнително в работата му. А провалът, обратно, потиска активността, подронвайки самочувствието.

Как да планираме гъвкаво краткосрочните си задачи? Това означава да определим твърдо приоритетите си – коя задача е абсолютно задължително да бъде изпълнена и коя може да се отложи заради възникнали непредвидени обстоятелства. Обаче това в никакъв случай не означава, че и без особени пречки планираното може да отпадне. В противен случай е известно какво се получава – в даден момент сме затиснати от толкова много ангажименти, че или ги претупваме, или се изнервяме и уморяваме до изтощение.

Масово допускаме грешката първо да се справяме с по-приятните, а не с по-важните задачи. Добрият подход е да набележите най-важните задачи и да започнете от тях, по-забавните и приятните нека останат последни. Ако подготовката за дадена дейност се проточи прекалено, това може да изтощи желанието да я извършите и дори да се появи неприязън и вътрешна съпротива. Изпитано средство срещу провала на неща, които не горим от желание да свършим, е просто без отлагане да се захванем с тях. Така ще си спестим терзанията и угнетеността заради „висящата” работа, а и ценно време.

Съвсем не е нужно планирането да е всекидневно – макар мнозина да се стараят да го правят. Но това, което е наистина много практично, е да влизаме в супермаркета с предварително подготвен списък – това действително ще скъси много времето, прекарано между щандовете, както и това за купуване на забравените продукти.

-brr-

Заслужава си да си припомняме често закона на Паркинсон – работата се отлага дотогава, докато не изтече времето, с което разполагаме. Всеки е забелязал, че ако има само един планиран ангажимент (например чистене у дома), той може да отнеме цял ден. В други случаи, ако имате много и неотложни ангажименти - същото това чистене го приключвате за два часа. Заслужава си да преценим колко време ни е необходимо за дадена работа и наистина да се вместим в него.

Стремежът към съвършенство може да сложи кръст на много намерения. Всекиму се е случвало да успее да свърши с крайна прецизност някоя работа за сметка на тоталното изоставане в друга, често много по-важна.
Предварителното определяне на поредността на извършваните дейности е наистина „касичка” за минути.

Полезно е да си изготвим собствен списък на „гълтачите” на време, макар повечето да са общовалидни за съвременния човек. Парадоксално, но сред тях призьор са всички средства за комуникация, чиято цел е именно да ни пестят време - телефон, социални мрежи в интернет и т.н. Как да се съсредоточиш, ако постоянно ти мигат пристигнали съобщения по всички възможни канали – в 90% от случаите маловажни и дори излишни. Избавлението е да си създадем навик да ги отваряме на определени интервали.

Свикнете да не отлагате по-мащабните задачи за тогава, когато ще имате повече време. Обикновено си казваме – не си струва да започвам, имам само 10-15 мин. Точно обратното – стимулираща е самата мисъл, че работата е започната и нещичко вече е отметнато. А нали от много пъти по „нещичко” се състои цялата работа? Не жертвайте нещо в името на друго. Защото това обикновено води след себе си угризения, неудовлетвореност и в крайна сметка понижена мотивация и работоспособност.

Бъдете честни, когато разпределяте времето си – кого ще подведете, ако сте планирали половин час пред телевизора, а останете два? Вместо, докато трае сериалът, да изпитвате угризения, че сте извън програмата си, чувствайте се спокойни, като честно предварително си признаете, че ще го гледате. Толкоз. Накрая, но не на последно място - важно е да умеем сами да се поощрим, да се похвалим. Така и работата ще е по-спорна и приятна!

Много хора се товарят прекомерно със задачи, които може да свърши и друг – най-често заради силно чувство на отговорност. Ако умеете да делегирате работата на подходящия човек, ще придобиете огромен резерв от време.

Нищоправенето е ефикасно антистрес лекарство. Трябва да търсим баланс между работата и почивката, и то не по изключение. Да се поизлегнеш с книжка, вестник или пред телевизора не е укоримо – наистина не си струва да се косите, че през това време можете да свършите нещо друго, „полезно”. Това натоварва излишно с депресивно настроение. Просто се отдайте на почивката, а после работата ще спори повече.