След традиционното велошествие по случай Деня без автомобили – 22 септември, провело се в столицата, се убедихме, че и в България колелото преминава все повече възрастови граници. Педалите въртят не само деца, а и достолепни делови люде.

Разликата е, че малките търсят удоволствие и развлечение, а възрастните повече „гонят” здравословния ефект.

„Истината е, че най-активните колоездачи са между 25 и 35 години” – уверена е Михаела Райкова от неправителствената организация „Велоеволюция”. Според думите й не само в София, но и в страната е настъпила истинска велоеволюция през последните няколко години. Причината е, че и млади, и стари се качват да въртят педалите било за спорт и тонус, за удоволствие в парка, до работата или училището и обратно, за извънградски преходи, за адреналин по планините.

Дядо Миро от град Брезник е красноречив пример за това, че за карането на колело възрастта няма значение. Той е на 85 години и открай време все с него се движи. Живее малко по-далеч от градинката си, до която ходи всеки ден. Последните години му се налага да слиза от велосипеда и да го бута на връщане, защото наклонът е прекалено тежък за възрастния човек. Но на отиване, с горда осанка, неизменната си шапка и черното си колело, дядо Миро изминава около 3 километра.

Опасности на пътя обаче дебнат колоездачи като дядо Миро. Извън населено място колите се движат с високи скорости и при недобра сигнализация на велосипедиста, може да се стигне до инцидент. „В градовете винаги трябва да си нащрек. Понякога дори когато си с предимство, е по-добре да изчакаш, защото не знаеш откъде може да изскочи някой автомобил, да те притисне вдясно или да ти отнеме предимство”, каза Михаела Райкова.

Според нея в отношенията на триадата пешеходец – велосипедист – шофьор има доста нетолерантност. „Пешеходецът е най-слабият в йерархията, но е въпрос на култура да не пречи на останалите участници в движението. Вината е и в недобре маркираните велоалеи. Понякога хората вървят по тях и ако не познават маркировката, не съобразяват, че там може да се движи велосипедист с висока скорост и да ги удари”, алармира Михаела Райкова.

„Днес за пореден път един джип, решил да мине на червено, щеше да ме “центрова” по калника... Никакво предимство на хората, каращи велосипед”, недоволства Калин Василев от Пловдив. Задръстванията, дупките и тротоарите с паркирани по тях коли, липсващите шахти са допълнителни препятствия в приключението, наречено „каране на велосипед в града”. В по-големите населени места има терени, които са безопасни за колоездачите, но за да се стигне до там, се минава през истински кошмар. Велоалеите са крайно недостатъчни. Като пример ще посочим, че в София при 4000 км улици в момента има само 16 км велоалеи.

-brr-

Амбицията на правителството е до 2013 г. те да станат 100 км.
Въпреки неуредиците колоезденето за някои е начин на живот. „На първо място, велосипедът дава свобода. Не зависиш от градския транспорт и разписанието му. Мога да се прибирам, когато пожелая, и се чувствам далеч по-защитена, когато съм на колело, отколкото ако съм пешеходец късно вечер” – сподели Михаела Райкова. Що се отнася до нощното каране, тя горещо препоръчва подходяща светлинна сигнализация на колелото, както и носене на светлоотразителна жилетка.

Събеседничката ни изминава между 10 и 15 километра на ден, а според анкета, проведена от организация „Велоеволюция”, над 30% от любителите на този начин на придвижване въртят педалите повече от 20 километра на ден. Друг плюс е, че велосипедът разширява социалните контакти на хората. Но може би на първо място са здравословните и екологичните ефекти от двуколесното возило.

Именно насърчаването на грижата за здравето и околната среда е причина фирми и компании в цяла Европа финансово да насърчават служителите си да ходят на работа с колело. Това е изгодно и за самия бизнес, защото доста по-скъпо излиза осигуряването на едно паркомясто за автомобил в центъра на града, отколкото за велосипед. Ето защо в Белгия например на колоездачите се плащат 20 евроцента на километър, в Холандия получават 15 цента, а във Великобритания велопривържениците могат да получат до 32 цента на миля, като тези суми не се облагат с данъци. Някои компании осигуряват и велосипеди на служители, които живеят до 7 км от работното си място.

-brr-

„В Европа обаче карането на колело не е борба за оцеляване, а нещо напълно естествено и нормално” – каза координаторът на „Велоеволюция”. У нас велопаркингите понякога са нелогично поставени, въпреки че вече има край метростанциите, в дворовете на училищата и в университетите, в близост до по-големи учреждения, в популярните търговски центрове.
Събеседничката ни препоръча винаги да оставяме велосипеда си в близост до охрана, при портиера в сградата или най-малкото на място, където минават повече хора и могат да предотвратят евентуална кражба. А обирите не са рядкост, дори когато колелото е заключено.

Откраднатите вече колела се продават на ниски цени на черно.
А най-оживената точка за незаконна търговия с откраднати колела е Женският пазар в столицата, допълни Михаела Райкова. Според нея е въпрос на гражданско самосъзнание да не купуваме такива велосипеди. Вместо това можем да си вземем колело в отлично състояние втора ръка, а и новите също са на достъпни цени.

Сумата, която трябва да си отделите за покупката на нов велосипед, започва от 125 лева и достига до няколко хиляди в зависимост от материала, от който е направен, от марката, екстрите и функционалността му. През есенния сезон започват отстъпките и разпродажбите на колела, така че ако все още нямате – сега е моментът да си купите надежден и самостоятелен транспорт, приятел на здравето и партньор в спортуването.