На 12 октомври се отбелязва Международният ден за борба с артрита. Тази инициатива стартира през 1996 г. с помощта на Международната организация за борба с артрита и ревматизма.

Артритът е хронично, прогресиращо автоимунно заболяване, като все още няма обяснение за неговото възникване. Според учените то се отключва от имунната система, която не съумява да разпознае тъканите на тялото като нормални, затова ги атакува и поразява ставите. В резултат на това се разрушава структурата на хрущяла, костите, сухожилията и връзките, което може да доведе до постоянна деформация и инвалидизиране. Повечето хора развиват ревматоиден артрит във възрастта между 25 и 50 години, като близо 50% от тях стигат до трайно инвалидизиране.

Тревожен е фактът, че все повече деца се разболяват от ревматоиден артрит, като при тях той се нарича ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА). Ювенилният идиопатичен артрит засяга около 100 на всеки 100 000 деца. В България децата, болни от артрит, са над 600.  Има няколко форми на ЮИА. Те се различават главно по наличието или липсата на системни симптоми като температура, обрив, перикардит, както и според броя на засегнатите стави. Системният ювенилен идиопатичен артрит (сЮИА) е най-рядката форма на ЮИА. Заболяването засяга около

10-20% от децата болни от ЮИА.
Най-голям процент от заболелите са деца между 18 месеца и 2 години, но се забелязват и случаи, при които болестта продължава и в зряла възраст. Процентът на смъртност в детската възраст в резултат на сЮИА е от 2-4%. Тежестта на болестта може да е различна при различните пациенти.

Симптомите могат да са възпаление на ставите, придружени от треска, обрив по кожата, анемия, възпаление на обвивката на сърцето и/или белите дробове. В най-тежките случаи на тази болест до две трети от децата изпитват хроничен артрит и при приблизително 50% от тях се развиват значими увреждания на ставите.

Отчитайки тази статистика, фармацевтичната компания „Рош” инвестира в проучвания за откриване на по-успешно лечение на тази болест. Усилията са насочени към задоволяване потребността на тези пациенти, които не успяват да се повлияят от настоящото лечение и да достигнат до състояние на ремисия.