Ако ви се струва, че живеете в пълна лудница, че сте просто мравка в големия град, че доста дълго карате на първа скорост... то идете в Истанбул.

Всеки голям български град ще ви се стори като село, където жителите заспиват с кокошките.

Истанбул е мегаполис. В него няма да се загубите, но ще загубите представа къде се намирате. Това е не просто вратата между Изтока и Запада, ами изтъкан от противоречия град, където сте там някъде - между древноримски забележителности, божи храмове на различни религии, хамами и небостъргачи, широки паркове и тесни сокаци, съвременни технологии и алъш-вериш...

Истанбул е не просто огромен град  -  и като площ, и като население.
Цариград, както сме го наричали някога, провокира възприятията на всеки турист, независимо откъде идва.

Древна, стара и нова история се кръстосват така, че туристическата карта е като инструкция за шеф или плетиво. Там ще видите всичко – от големи западни фабрики до манифактурни цехове, от фешън дами до такива, дето само очите им се виждат, от лъскави витрини до сергии без цени, от изтънчени заведения до мамещи гостилничари. Трудно е да се прецени какво точно виждате и за какво плащате. Ако сте на далавера от дрешка в Капалъ чарши, то ще загубите в кафенето до пазара.

Възприятията се объркват от наследството на древния Константинопол и османската култура, както и европейския напън. Този град е истинско предизвикателство към българската история и не случайно точно там сме се появили на картата като нация по време на робството – защото Българският Великден започва от Цариград. Но българската уникална църква „Свети Стефан” тъне в разруха и чака пари от дарения...

-brr-

А джамиите са на всеки метър. Не се ориентирайте по тях, тъй като всичките са огромни и впечатляващи... И не се опитвайте да пиете бира наоколо, защото няма да ви я сервират... Ходжите вият по часовник, а правоверните си мият краката.  

Дали Аллах им помага, но турците пращят от енергия. Работното време е уклончиво понятие, алъш-веришът не спира... Но няма и следа от криви усмивки и недоволни физиономии зад щандове и сергии. В Истанбул клиентът е цар, поне докато не каже на друг съратник колко е платил. Там царува пазарлъкът. А това е много интересно за туристите от цял свят, които след шопинг разменят информация и се оказва, че един е платил за едно кожено яке колкото аверът му за две.

Турците обаче не се пазарят със забележителностите си. Знаят цената им и нищо не е евтино. За вход и в „Света София”, Синята джамия, Топ Капъ, Долмахбахче ще платите все по 20 лири. Ако сте с екскурзовод – повече.
Ще видите живота на султаните и техните хареми, а паметникът на Ататюрк ще цели да ви отърси от османското и да насърчи европейското присъствие на Истанбул. По тамошната „Витошка” – Истиклял, до площад „Таксим”, наред с лъскавите витрини ще видите и много протестиращи – и в европейски дрехи, и в бурки.

-brr-

Едно от чудесата на Истанбул, етествено, е Босфорът. С корабче по него ще видите приказни палати, дървени конаци и къщи от популярни турски сериали. Турците вече са построили тунел и скоро скоростен влак под протока ще хвърчи до Анкара.

Рибарите са навсякъде, също и прясната риба. Но когато сядате някъде да поръчате калкан или друга морска вкусотия, четете внимателно менюто. Защото като нищо ще хапнете и златна за портфейла ви риба. И локумът може да ви загорчи, тъй като понякога могат да ви вземат за кило 60 лири.

В някое медресе можете да сръбнете турско кафе с наргиле на разумна цена заедно с туристи от цял свят. На закрито е забранено пушенето.
Турската лира сега е малко по-евтина от левчето, но двама в ресторант трудно ще хапнат за под 50 лири. Не поръчвайте хляб, защото ще ви донесат пита като чаршаф и сос преди ястието.

Истанбул утолява жаждата и апетита за атракции на всеки турист. Защото там има за всекиго по нещо – история, култура, бизнес, купон, шопинг. А възприятията между европейското и източното се разтеглят като нашенски локум.