Астения след грип, синдром на хронична умора, фатиг синдром, синдром на Епщайн-Бар – състоянието има много имена, а през 1988 г. било вписано официално в регистъра на съществуващите заболявания.

Има  различни теории за възникването на синдрома – имунна дисфункция, невро-ендокринни нарушения, дори генетична теория. Повечето специалисти са склонни да разглеждат синдрома на хроничната умора като мултифакторно заболяване, възникнало след провокиращо събитие (инфекция, стрес и др.).

Внезапното застудяване, температурните разлики при смяната на сезоните, множеството вируси и бактерии из градския транспорт и офисите водят до стрес на организма и срив на имунната система.

Българите по традиция боледуваме на крак. Ходим на работа с температура, за да покажем криворазбрана преданост пред шефовете си. Климатиците в офисите превъртат стотици микроби и ги разпръскват по-успешно и от бактериологично оръжие. Автобусите са пълни с кихащи и кашлящи. Така се завърта порочният кръг и болестта трае не само по-дълго, но заразата се прехвърля на максимален брой хора.

Синдромът на хроничната умора възниква, когато отслабеният от резките температурни промени и преминаването от „ваканционен” към „работен” режим на работа организъм се опитва да работи при пълно натоварване. Най-честите симптоми са умората и мускулната слабост, които не преминават след почивка, намаляване на паметта, понижена концентрация на вниманието, раздразнителност, астено-депресивни състояния, лош сън.

Може да се яви главоболие, липса на апетит, болки в ставите и депресивно настроение. Най-често заболяването се среща при хора в трудоспособна възраст, материално обезпечени, занимаващи се с умствен труд. Това са хора, подложени на стрес в работата и всекидневието си. Чувствителни, отговорни, амбициозни, работохолици.

Медиите преливат от съвети как да се справим – достатъчна и пълноценна почивка, предпазване от конфликтни ситуации, разходки на чист въздух, релаксиращи упражнения и йога, студени душове, разтоварващи диети с много цитрусови плодове и зеленчуци, билкови чайове, витамини... И още – ароматерапия, цветни есенции и ободряващи масла, тонизиращи средства, хомеопатия... Кое все пак е чудото?

-brr-

Последните проучвания показват, че приемът на две аминокиселини - аспартат и аргинин, е от съществено значение при състояния на хронична умора.
Аминокиселините спомагат за възстановяването на мускулните тъкани след физически натоварвания, повишават издръжливостта и увеличават продукцията на нуклеинови киселини и енергия в клетките.

Аргинин е незаменима аминокиселина, която е от съществено значение при състояния на стрес и някои здравословни проблеми. Нуждите от аргинин при човека се повишават и при състояния на: инфекции, травми, тежък стрес, интоксикации и др. Дефицитът на аргинин води до нарушения в растежа и половите функции при мъжа. Аргининът е необходим за нормалното функциониране на хипофизната жлеза, защото участва при синтезата и секрецията на растежния хормон от хипофизата. В условията на натоварване той съдейства за повишаването на регенерацията, помага за отпускането и разширяването на кръвоносните съдове.

Аспарагин (аспартат) подпомага метаболитните функции на централната и периферната нервна система; той е съставна част на важни ензими, отговорни за работата на черния дроб, участва в синтезата и разграждането на протеините. Аспарагиновата киселина е едната от двете главни възбудни аминокиселини в мозъка.

Аспарагиновата киселина помага при разграждането на вредния амоняк в организма и така допринася за защита на нервната система. Участва в изграждането на имунната система, както и в синтезата на носителите на наследствената информация – ДНК и РНК. Аспарагиновата киселина е изключително полезна при състояние на умора. Спортисти, приемащи соли на тази киселина, проявяват значително по-голяма издръжливост.

Съчетаването на двете аминокиселини създава оптимален синхронизиран ефект върху отслабения организъм. Подпомага се възстановяването след боледуване. Активират се енергизиращите въздействия върху мозъка и сърцето, както и детоксикацията на черния дроб. Укрепва се имунната система и преминаването към есенно-зимния режим на натоварване става плавно и без стрес.