Публикация

За тиквените фенери, сладкишите и още нещо...

Пъстри като есенните листа са традициите и обичаите на различните народи. В този брой на вестника решихме да направим деня ви една идея по-различен, като ви разкажем за празника, който все още плахо, но с растящо настроение си проправя път между българските традиции.


Става дума за Хелоуин.
Без да прекрачваме спорната граница между отрицанието и приемането на различните обичаи, ще отбележим, че Св. Валентин вече трайно си осигури присъствие на родна територия, без да влиза в конфликти с Трифон Зарезан. Така че за още един празник винаги ще се намери място.  

Приоритет на англоезичните държави, Хелоуин събира за веселба малки и големи в нощта срещу Деня на будителите – 1 ноември. Всъщност това е древен езически празник, който води началото си от келтите. Те прибирали последната си реколта в края на октомври и вярвали, че в нощта срещу тяхната Нова година (31.X срещу 1.XI) се отваря границата между мъртвите и живите.

Тогава сенките на починалите през изминалата година навестявали земята и бродели, търсейки живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели жарта в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Звучи ли ви познато? Традицията на кукерите у нас също е езическа. През зимните месеци – януари и февруари, по същия начин хората се преобразяват с причудливи страшни костюми, за да се предпазят от злите духове.

Келтите пък оставяли храна на духовете, за да оставят домовете им на спокойствие. Хората се събирали около големи огньове, като накрая всеки взимал въглен и с него палел огнището си. По-късно тези традиции се слели в празника Вси Светии – 1 ноември, и така се родил днешният Хелоуин.

В много заведения и детски центрове и у нас правят Хелоуин партита, които привличат десетки клиенти. „Подготовката за Деня на Вси Светии започва по-рано тази година, от 26 октомври, когато са и първите ни поръчки за костюми” – сподели Десислава Страхилова, служител в столична фирма за организиране на тържества и събития. Според думите й все още обаче преобладават частните събирания по случай Хелоуин, когато група приятели решават да се повеселят, правят тиквени фенери, преобразяват се с костюми.

-brr-

Поводът е все още чуждият празник, но те не влагат вярвания и символика в него: „Народът иска да се весели и всеки повод скучното ни ежедневие да стане малко по-пъстро се използва. А и децата много се радват” – каза още тя. Мъжете определено са се ориентирали към страшните костюми на демони, вампири, дементори, дяволи и дори на смъртта. Любими на дамите тази година са секси одеждите на жената котка, жената паяк, дяволеси, пиратеси, а комбинацията от черно и червено е предпочитана. „Децата пък са категорични, че искат да са вещици, въпреки че имаме много нови костюми, като „Паячка Лейди Гага” например”– добави Деси Страхилова.

Всъщност малчуганите в англоговорящите страни обожават Хелоуин, защото когато настъпи дългоочакваният и любим ден, могат да си сложат маска на лицето, да почукат на всяка врата и да извикат: Trick or treat! („Номер или лакомство”), т.е. „Почерпи ме или ще ти напакостя!”. А шепата пъстри бонбони е задължителна.

У нас по-малките деца се задоволяват с тържество с маски и карнавални костюми, с лакомства, осигурени от родителите. Много рядко се обикаля по съседите, тъй като традицията все още ни е чужда и малко хора биха отвърнали с бонбони. Велизара е десетокласничка в столичната Втора английска гимназия и разказва, че част от опознаването на езика на дадена страна се крие и в потапянето в традициите и културата й. „Ето защо не е рядкост на 31 октомври да срещнеш маскирани съученици по коридорите, което създава настроение.” По-инициативните учители понякога организират събирания на децата по случай Деня на Вси Светии, но обикновено е обратно – ентусиазираните да прекарат добре са младежите, които канят учителите си по английски.

-brr-

Страшните истории и ароматът на тиква също са неизменна част от Хелоуин. Те се преплитат в легендата за възникването на тиквения фенер, който се пали на празника и си има име – Светещият Джак. Някога пияницата по прякор Свадливия Джак успял три пъти да надхитри Дявола. След последната им уговорка живял спокоен живот още десет години, но внезапно починал. Тъй като бил грешник, не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола не можел да отиде и в Ада. На прага Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния съд. Според легендата Джак Фенера и досега броди по земята, превърнал се в символ на прокълнатата душа.

Ако искате да се заредите с настроение, издълбайте една тиква, направете й страшно или смеещо се лице. Тиквеният фенер ще донесе радост и светлина в дома ви и веселие за децата. А ако не умеете да правите пай от оранжевото изкушение, поглезете се с печена тиква, чиято сладост, ухание и мекота не случайно я правят главно действащо лице в разказа на Елин Пелин.

Любопитно:
- Днес 86% от американците използват тиквите като неразделна част от Хелоуин.
- Най-голямата тиква в света тежи 821,2 кг, а диаметърът й е 4,73 м. Тя е записана в Книгата на рекордите на Гинес. Отгледана е от 32-годишния Крис Стивънс, фермер от Уисконсин, САЩ.
- Най-много фенери, събрани на едно място - 30 128, също присъстват в Книгата на рекордите.
- Най-големият тиквен пай, правен някога, тежи 916,25 кг.


" }-->

Коментари