Интервю с доц. д-р Добромир Гочев, началник на Клиниката по кардиология във Военномедицинската академия в София.

Доц. Гочев, ниските температури и изобщо климатичните условия създават ли риск за сърдечно-съдовата система?
Няма доказателства за преки сезонни влияния върху сърдечно-съдовите заболявания. Може би на пациентите се отразяват неблагоприятно липсата на слънчева светлина и краткият ден, които засилват депресивните нагласи. Самият страх от лошото време може да причини стрес.

Единствено при пациенти с доказана коронарна болест понякога се наблюдава засилване на оплакванията при излизане от топли помещения на открито при ниски температури. Това може да предизвика допълнителен съдов спазъм и съответно типичната болка в гърдите.

Много хора твърдят, че през зимата кръвното им е по-високо...
Ако някой установява такава тенденция, тя едва ли се дължи на климата. Няма научни доказателства в тази посока. Както знаете, артериалното налягане се влияе от редица фактори – моментното физическо и психическо състояние, храненето, двигателната активност, приема на медикаменти. Често през зимата хората са по-неподвижни, хранят се с по-тлъсти и солени храни, което може да повлияе на кръвното налягане.

Какво е отношението на вирусните инфекции към сърдечните болести?
Тук има реално основание за притеснение, особено при хората със сърдечна недостатъчност. Една вирусна инфекция може да влоши допълнително състоянието на сърцето и да задълбочи сърдечната недостатъчност. Важно е тези пациенти да си правят навреме профилактика след консултация с наблюдаващия ги лекар. Той ще прецени кога и какви ваксини да се приложат, както и други профилактични мерки.

Вярно ли е, че напоследък повече млади хора стават ваши пациенти?
Има такава тенденция, при това не само в България, а в глобален мащаб. Сърдечно-съдовите заболявания се подмладяват и причините за това са комплексни. Напрегнатият начин на живот и пропуските в ранното откриване на рисковите фактори – хипертония, диабет, лош липиден статус, са сред водещите причини. Значение има и влошената екологична ситуация в големите градове.

Възможно ли е човек да не подозира, че кръвното му е високо, че има диабет или наднормен холестерол?
Напълно е възможно. Точно затова някои смятат, че инфарктът например им е дошъл изневиделица. А то не е така! Те са имали съответните проблеми, но не са ги открили или не са им обърнали внимание. През последните години се увеличава процентът на пациентите в активна възраст с хипертония, с диабет тип 2, с дислипидемия.

Когато говорим за рискови фактори, трябва да е ясно, че те са две големи групи. Едните са дефинитивни и не подлежат на промяна – това са възраст, пол и наследственост. А другите могат да се контролират по различен начин. Тук спадат хипертонията, диабетът, наднорменото тегло, тютюнопушенето, обездвижването.

-brr-

Но ако пациентът се чувства добре и няма оплаквания, как да разбере, че нещо нередно се случва със здравето му?
Това е задачата на профилактичните прегледи. На първо място е елементарно през определен период всеки да си мери кръвното налягане. Новите електронни апарати са доста точни и лесни за използване. При годишния профилактичен преглед трябва да се проверят кръвната захар, холестеролът и неговите фракции, бъбречната функция. Така могат да се хванат отклонения, на които навреме да се обърне внимание.

Нека да припомним нормалните стойности на кръвното.
То трябва да е под 140 на 90. А при пациенти с вече установени здравословни проблеми трябва да бъде под 130 на 80. Измерването е важно, защото мнозина свикват с по-високи стойности и не ги усещат, но това не означава, че при тях хипертонията не уврежда сърцето и кръвоносните съдове. Високото налягане уврежда съдовия ендотел и така се отключва процесът на атеросклерозата, която стои в основата на инфарктите и инсултите.

Как си обяснявате, че и хора, които знаят, че имат високо кръвно, не го лекуват?
Много от тях се чувстват добре и се заблуждават, че ще минат и без терапия. А това не е вярно! Освен това не е важно просто да пиеш дадено хапче, важно е да постигнеш прицелните стойности, определени от лекаря. Това става с комбинация от лекарства, постоянен контрол и промяна в стила на живот. Друга особеност на лечението е, че то продължава много години, често цял живот.

Това не създава ли някаква психологическа бариера, страх от това продължително лечение?
Ако лечението е изписано от професионалист и е съобразено с възрастта и конкретното състояние на пациента, ползата от приема на лекарства несравнимо надхвърля евентуални странични ефекти. Съвременните медикаменти са ефективни и безопасни.

Защо хората с диабет са по-застрашени от сърдечно-съдови инциденти?
Защото диабетът от тип 2 (инсулинонезависимият диобет) е еквивалент на коронарната болест на сърцето. Захарната болест уврежда артериите и е сред главните рискови фактори, дори и другите показатели да са в норма. При диабетиците с недостатъчен контрол на заболяването се засягат всички прицелни органи – мозък, сърце, бъбреци.

А добрият контрол на диабета подобрява ли състоянието на сърдечно-съдовата система?
Определено! Това е също толкова важно, колкото контролът на другите рискови фактори.