Интервю с д-р Янчо Делчев, онкогинеколог в V МБАЛ – София.

Д-р Делчев, защо се появяват кондиломите, обикновено наричани генитални брадавици?
Трябва да тръгнем от инфекцията с човешкия папиломен вирус (HPV) – около 30 вида от него (иначе те са 200-300) имат пряк афинитет към гениталиите и към ануса, като някои от тях са високорискови. По принцип HPV е много широко разпространен, и то независимо от пол, възраст, раса и т.н. Смята се, че е предимно полово предавана инфекция, но не се изключва и контактно-битовият път. При раждане също може да се предаде. Има няколкомесечни бебета, и от двата пола, при които е установена такава инфекция – следователно заразяването е станало или при раждането, или при битов контакт.

Как се откриват тези кондиломни образувания?
Т.нар. остри кондиломи се диагностицират обикновено при оглед. Представляват меки, сивкаво-бели, приличащи на брадавици изменения по гениталиите. При клинично изявената форма брадавицата се вижда, при субклиничната е възможно да не се забелязва изобщо, а при латентната е неоткриваема, защото има заразена клетка. Инкубационният период продължава около 3 седмици, но понякога кондиломите може да се проявят и след 8-9 месеца. Както казах, гениталните брадавици се откриват при оглед, но при жените задължително трябва да се видят влагалището и шийката на матката и ако има изменения, да се направи колпоскопско наблюдение.

Има ли вероятност организмът сам да се справи и какви са благоприятстващите инфекцията фактори?
Да, смята се, че при острите кондиломи в 65-70% от случаите организмът може да се справи спонтанно, да протече т.нар. самоочистване. Но това зависи от имунния статус на дадения човек в момента. Според редица автори има и определена предразположеност, от която зависи дали при контакт с вируса заболяването ще се развие.

-brr-

Има обаче и състояния, които правят организма по-уязвим на вирусните типове, причиняващи кондиломите – бременността например, хормоналните препарати  (статистически е доказано това за контрацептивите), пониженият имунитет вследствие на диабет, ХИВ и др., ранното започване на полов живот, честата смяна на партньори, наличие на други полово предавани инфекции.

Как се избира метод на лечение?
Лечението е консервативно и хирургично. При консервативното има няколко подхода – с препарати, блокиращи деленето на увредените клетки, имуномодулиращи, какъвто е „Алдара”, ползват се и интерферони. Ако кондиломите са единични, най-добре е да се премахнат и да се третира мястото с „Алдара”. Ако са малки, е достатъчно да се прилага само този препарат. При по-големите кондиломи, когато започне уплътнение в основата и са по-свързани с подлежащата тъкан, трябва да се направи хистологично изследване, защото има процеси на промяна на клетките и това може в един момент да премине в злокачествено израждане.

Има ли зависимост между размера на кондиломите и евентуалния злокачествен характер?
Не. По-скоро е важно от колко време пациентът има това заболяване. Ако години наред кондиломите не се лекуват, много по-вероятно е да тръгне раково изменение. По-рядко се търси закономерност, свързана с големината на кондилома.
 
----------------------------------------------------------------------
За контакт с д-р Делчев – 02/926 8181, 0888 239208