Публикация

Назаем от живота: формула за дълголетие

Преди години, когато бях твърде млад, един професор медик от ВИФ (това бяха инициалите на днешната Спортна академия) популяризираше лозунга „Бягайте за здраве”.


Професорът едва ли е подозирал, че след време неговата формула за дълъг живот ще се нарече джогинг и ще се практикува по целия свят.

Сега, когато съм навлязъл в 85-ата си годишнина, се чувствам задължен да споделя как достигнах тази възраст и кои според мен са тайните на дълголетието. Трябва да отбележа, че никога не съм се занимавал специално с тази тема, а интересите ми са били в съвсем други посоки. Мисля, че моят опит би могъл да влезе в една бъдеща рецепта, която ще допадне на някои читатели, желаещи да програмират активното си дълголетие. Още повече че моите предци, с изключение на едната ми баба, не са прескочили 80-те години.

Първият фактор е връзката ми с природата. Независимо че съм роден край паважа в столицата, от младежките си години се свързах с планината. Всичките си свободни дни прекарвах по високите части на Рила и Пирин, като ги опознах така, както улиците на родния ми град. Не подминавах и Витоша. Така успявах да се откъсна от трудностите и неприятностите на всекидневието, като в същото време закалявах организма си и съхранявах нервната си система.

След като се ожених, направих всичко възможно цялото ми семейство да се влюби в планините. Но когато бяха заети, аз си позволявах за половин ден да изчезна от къщи и да прескоча до Витоша, Лозенската планина или Плана. Вече живеех в „Младост”, но винаги ходех на работа до центъра пеша през Борисовата градина. През лятото никога сутрин не пропусках езерото Ариана, където прекарвах половин час в гребане.

-brr-

Вторият фактор е интелектуалният заряд, който ме е съпътствал  от ученическите ми години до днес и който винаги е поддържал мозъка ми в действие. Голяма част от свободното си време запълвах с четене, писане и преподаване. Успоредно с основната ми дейност бях хоноруван преподавател в следдипломните школи на икономическия университет, както и на техническия.

Започнах да публикувам още като ученик в различни издания – вестници, списания. След 10 ноември 1989 г. се насочих предимно към политическата публицистика. Нещо, което правя и до днес.  
От първия си ден като пенсионер продължавам да се занимавам с дейности, в които се налага да използвам интелекта си.

Третият фактор е свързан с характерологичните ми дадености. Моята контактност, добронамереност, съчетани с принципност и не на последно място – чувство за хумор. Въпреки всички трудности, които ми се е налагало да преодолявам, позитивното мислене никога не ме е напускало.

Може би това е причината повечето хора, с които съм общувал през живота си, да ме приемат в добра светлина и да изявяват готовност да ми помогнат или да работят с мен. Убеден съм, че това е начинът да бъдат обезоръжени противниците.

Когато се връщам назад, се сещам за ситуации, при които съм бил на кръстопът, но съм тръгвал в правилната посока. Затова си мисля, че през живота ми ме е придружавал и късметът.


" }-->

Коментари