Публикация

Умствените разстройства са поправими, ако се лекуват навреме

Интервю с проф. Димитър Чавдаров, невролог, за „специалните” деца и навременното лечение на умствените проблеми.


Проф. Чавдаров, какво включва понятието „умствена изостаналост при децата”?
Това състояние се среща в различна степен при 11 до 20% от децата. Смята се, че  ако влезеш в един клас от 20 души, 3 до 5 деца имат умствени проблеми. Умствено изоставане е интелектуално развитие под средното ниво с дефицит в адаптивното поведение, комуникациите и способността за обучение, докато забавеното развитие е изоставане в развитието на определената възраст.

Какви са причините за това?
Първият фактор е наследствеността – генетична обремененост. Вторият е състоянието на жената по време на бременността: заболявания, употреба на рискови препарати, наркотици, алкохол, опити за аборт. Протичането на самото раждане също е рисков фактор. Травми и асфиксии при новороденото, дори някои способи за лечението им могат да нанесат поражения върху бъдещото развитие. Риск носят и домашната среда, храненето, режимът. Инфекции, температурни състояния, дори неудачно индикирани имунизации повлияват умственото развитие.

Тежките умствени проблеми при децата обикновено се установяват рано, но има и по-дискретни изменения, които са трудно уловими...
Точно затова родителите трябва да бъдат изключително наблюдателни по отношение на децата си. По-дискретните изменения включват затруднения в обучението - нарушения в писането и говора, изоставане с материала, трудности в общуването, в адекватността на реакциите, във физическите сръчности. Трябва да се следи за необичайни прояви, които определят детето като по-особено, „странно” в очите на околните.

Прекалено затворените или обратно – непривично екстровертните деца, без задръжки, трябва да бъдат консултирани от специалист. Показателни са и някои натрапливости във всекидневието извън учебния процес. Например болезнено натрапливи ритуали, вманиачено гледане само на телевизионни реклами, без интерес към детските филми или игра само с някой детайл от дадена играчка или предмет. Отбягването на връстниците и стремежът за общуване с по-малки деца или възрастни също може да насочва за проблем.

-brr-

Споменахте за ролята на семейната среда. Може ли детето да е здраво, но да е особено поради липса на внимание и обучение в семейството?

Радостно е да съобщиш на родителите, че детето им е здраво, неприятно е да им кажеш, че вината е в тях, и проблемно е дали ще съумеят да променят домашната среда. Но има деца с проблеми, за които трябва да се предприемат своевременно мерки, защото с времето отклоненията се задълбочават и по-трудно се отстраняват. Седемгодишната възраст е критична за формирането на хармонично умствено развитие. Ако дотогава не са насадени определени умения, след това не могат да се развият. Пример за това са децата, отгледани от животни, които, независимо че нямат никакви увреждания, не могат да проговорят. Ако децата имат проблеми, неотстранени до седмата година, те остават за цял живот, защото след тази възраст е възможно само усъвършенстване.

Може би някои родители се страхуват да дойдат, защото смятат състоянията за невъзвратими и ги е страх да чуят някаква страшна диагноза.
Има две крайности в поведението на родителите. Едни омаловажават състоянието на детето, като казват, че в техния род е имало и други по-особени личности. Другата крайност е паниката и драматизиране, че състоянието на детето е невъзвратимо. Правилното поведение е своевременното отнасяне към опитен специалист. Пътищата оттам нататък са три. Едното вече го споменахме – да се решат някои проблеми на възпитанието и общуването в семейството. При други деца се налага помощ от логопед, психолог, индивидуално обучение и др. При третата група деца е наложително компетентно и системно лечение.

Как решавате кой метод да се приложи?
Преди всичко е задълбоченото невропсихологично изследване. Сега има и множество тестове, които позволяват точното разграничаване на различните увреждания. ЕЕГ – електроенцефалография, позволява напълно безвредно да се контролира функционирането на мозъка. Чрез нея проследяваме във времето на какви обороти работи мозъкът, има ли моменти на прекомерна възбуда, постоянно високоактивни зони, свързани с определени прояви, области на забавено и непълноценно функциониране и др., които дават неправилни сигнали. Разновидностите на ЕЕГ носят различна информация.

Правят се продължителни ЕЕГ наблюдения, картиране на мозъчните потенциали, едновременен видеозапис на поведението на изследвания. Поради големите компенсаторни възможности на развиващия се мозък дори и наглед драматични промени са възстановими или се компенсират.

-brr-

Защо все още има родители, които се обръщат към знахари?

Жалко е, че в ХХІ век още вярваме на всякакви шарлатани. През последните години най-опасна е групата на т.нар. екстрасенси. Те обичат да определят проблемните деца като „деца кристали” или деца индиго”. Според техните теории децата индиго са невнимателни, разсеяни, не се обучават, не възприемат нови знания и само привидно изглеждат изостанали, защото са дошли от Космоса с мисията да променят човечеството. Следователно те не се занимават с учение, с приказки, с игри, общуване, защото са вглъбени в своята велика мисия. Тези твърдения са престъпен бизнес, защото притъпяват вниманието на лековерните родители и отклоненията у детето от лечими стават неотстраними.

Виждал съм много деца кристали, които са прекрасни, кротки, усмихнати,  най-често русички, интелектуално надарени, развиващи се нормално. Но има и някои деца точно с такъв външен вид, изостанали в умственото си развитие, дори с увредена сърдечно-съдова система. „Феномените“, които разпознават децата кристали, твърдят, че те са странни, защото непрекъснато разговарят с ангели и не им е нужно учение и земно общуване. Независимо от категоричната позиция на съвременната медицина това вредно шарлатанство трупа пари, защото има лековерни родители, а други намират успокоително обяснение за проблемите на детето им.

Каква е връзката между умствената изостаналост и аутизма?
Към менталната увреда спадат няколко по-основни разстройства, които обществото познава добре. Едното от тях, като формално най-лека степен, е хиперактивността, с дефицит на вниманието, което при сериозни мерки е напълно отстранимо. Когато не се взимат мерки, проблемът може да остане за цял живот. На второ място вече идват по-сериозни неща.

Подобна картина могат да дадат шизофренията, епилепсията, аутизмът. А специално за аутизма това е основно нарушение в комуникацията на детето. Аутизмът на днешно време, въпреки че се оказва по-разпространен, се овладява при много деца, когато се предприемат адекватни мерки. Много малко са случаите на деца с аутизъм, които прогресират и остават за цял живот аутисти. Най-вече това са нелекуваните своевременно.

---------------------
*За консултация при проф. Чавдаров, Неврологичен център „Сацер”, тел. 968 60 90; 0885 987 920

" }-->

Коментари