Близо 520 хиляди души в България имат диабет, като над 200 хиляди от тях не го знаят и не предприемат мерки за лечението си*.

Над 375 хиляди души в България са с предиабет - състояние, което може да прерасне до диабет, ако не бъде открито и лекувано навреме*.

Диабетът е хронично заболяване, при което кръвната захар е повишена поради силно намалена до липсваща продукция на инсулин (при захарен диабет тип 1) или поради намалена продукция на инсулин и неефективното му действие (при захарен диабет тип 2).

Хората с диабет се нуждаят от лечение през целия си живот и при лош контрол са изложени на значително по-висок риск от развитие на тежки усложнения, включващи инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност, слепота, язви на краката, които водят до ампутации.

Затлъстяването играе важна роля в развитието на захарен диабет тип 2. Като това в областта на корема е значим рисков фактор за развитие на захарен диабет тип 2. Диабетът при възрастните се открива средно 4-7 години след появата му. Той се развива бавно и постепенно и често се открива случайно при профилактичен преглед или по повод на друго заболяване.

Най-честите симптоми са: силна жажда, често уриниране, постоянен глад, суха кожа, отпадналост, сънливост, нарушение в зрението. Затова се препоръчва провеждане на скрининг сред лица с наличие на рискови фактори за развитие на заболяването.

Хората със захарен диабет трябва да знаят, че днес диабетът може да бъде лекуван успешно, усложненията да бъдат предотвратени или забавени и на пациентите да се осигури по-добър живот. Важен фактор за това е достигането и поддържането на добър контрол на диабета.

Има три фактора, които са от значение за добрия гликемичен контрол - така наречената гликемична триада:

1. Кръвна захар на гладно - това е кръвната захар, която измервате сутрин преди закуска. Нейните стойности не трябва да надвишават 6,0 mmol/l.

2. Кръвна захар 2 часа след нахранване - повишената кръвна захар 2 часа след хранене е най-ранният алармиращ признак за развитието на захарен диабет. Нейните нива оказват влияние върху стойностите на гликирания хемоглобин и повишават риска от сърдечно-съдови заболявания (високо кръвно налягане, инфаркт, инсулт). Стойностите на кръвната захар 2 часа след нахранване не трябва да бъдат по-високи от 7,8 mmol/l.

3. Гликираният хемоглобин (HbA1C) е показател за контрола на захарния диабет през последните 2-3 месеца. Гликираният хемоглобин отчита трайните промени в средната кръвна захар и не се влияе от краткотрайните колебания (например от хранене в деня на измерването му).

Поддържането на висок гликиран хемоглобин (HbA1C>7%) е указание, че е необходима промяна в лечебния режим**/***. За да се постигне добро качество на живот и да се сведе до минимум рискът от тежки усложнения, е необходимо стойностите на гликирания хемоглобин да се поддържат в нормалните граници под 7%.

Препоръчително е измерването му в амбулаторни условия да се извършва през 3-4 месеца. Всяко намаляване на стойностите на гликирания хемоглобин с 1% намалява риска от усложнения на захарния диабет**.

-----------------------------------------------------
*Методични указания по захарен диабет, Българско дружество по ендокринология, 2008 г.
**Stratton, UKPDS 35 (2000).
***EASD, ADA. Clinical practice recommendations 2011. Diabetes Care 2011; 34(Suppl. 1):e1-e102.