Публикация

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при децата

В днешно време Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е все по-често срещано състояние сред децата. По официални данни в САЩ от този синдром страдат почти 10% от децата на възраст между 4 и 17 години.


СДВХ се обуславя от начина, по който мозъкът организира информацията и се справя с импулсите, което от своя страна се отразява на поведението. Това състояние се среща в по-лека и по-тежка форма и е по-разпространено сред момчетата, отколкото сред момичетата. Ако не се лекува, то създава проблеми в училище и в съзряването на детето и затова навременното поставяне на диагноза и справяне с проблема е много важно.

Как се установява, че детето страда от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
Поставянето на диагноза е сложно, защото за всички деца е нормално да имат отвреме на време подобно поведение.

Специалистите преценяват внимателно симптомите, които попадат в следните 3 категории:

Симптом 1: Разсеяност
Детето трудно задържа вниманието си върху урок, предаване по телевизията или игра. Неговият интерес към дейностите е краткотраен и то се отегчава бързо. Често се налага да му се повтарят и да му се обясняваг отново инструкциите. Създава впечатление, че трудно възприема нова информация. Разсейва се лесно – дори и от пълзяща по стената муха. Често губи вещите си – раничката, якето си и др.

Прави грешки от невнимание за неща, които сте сигурни, че знае.
Непрекъснато трябва да го подканват да завърши домашното си.
Изпитва затруднение при изпълнението на училищните задължения, които изискват концентрация. Занимават го неща предимно от неговия свят и не обръща внимание какво се случва наоколо.

Симптом 2: Хиперактивност
Не го свърта на едно място, особено когато се опитва да чете или върши неща, които изискват съсредоточаване.
Рядко се заиграва само за по-дълго време. Непрекъснато говори и разказва нещо. Активизира се по неподходящо време и на неподходящи места, например започва да тича в магазина или да се катери по мебелите.

Симптом 3: Импулсивност  
Детето е изключително нетърпеливо. He изчаква реда си, когато участва в някаква игра. Прекъсва другите, въпреки че е предупредено да не го прави. Често отговаря бързо на въпросите в клас вместо да вдигне ръка.

Детето, което страда от СДВХ не винаги проявява всички тези видове симптоми, понякога то страда само от 1 или 2 от тях.

-brr-

Според симптомите се определят 3-те главни разновидности на този синдром:

 
Дефицит на внимание
Симптомите на разсеяност затрудняват децата да се съсредоточават, да запомнят подробности, да изпълняват поставени задачи.

Хиперактивност/импулсивност
В този случай децата, освен че са разсеяни, са и хиперативни. Те са нетърпеливи, не могат да застанат на едно място, да изслушват, да изчакват реда си. Тяхната импулсивност ги прави по-безразсъдни и по-податливи на инциденти и наранявания.

Комбиниран тип

При този най-често срещан тип децата се затрудняват от смесица от симптомите в 3-те категории.

Децата са си деца?

Тези прояви изглеждат много типични за детското поведение и до известна степен те са такива. Нормално е детето да се отвлича отвреме на време и понякога да се държи неприлично. Научаването на нещата от живота изискват време. Кога обаче трябва да се замислим дали особеностите в поведението на детето не са знак за някакъв проблем?

По какво се познава, че детето наистина страда от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност?
Накратко казано, при децата с този синдром тези прояви са по-екстремни, чести, постоянни и видимо пречат на взаимоотношенията им, на възможностите им да учат, да функционират и да съзряват. Най-подходящото време да се установи дали подобно поведение показва наличието на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност е  на около 6-годишна възраст. Тогава децата, които не страдат от това разстройство, започват да преодоляват този тип прояви, които се свързват с този синдром.

Те започват да се нагаждат към структурираните класни занимания, да внимават и да се вслушват в думите на учителите, да се контролират и да се социализират повече. Обратно, децата със синдрома не преодоляват споменатите симптоми и тяхното поведение създава проблеми в училище и у дома и пречи на развитието им.

Ако детето ви има симптоми на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност в продължение на повече от 6 месеца, поговорете с лекар.

Синдромът може да се развие и без наличието на рискови фактори, но ако има такива вероятността е по-голяма.

-brr-

Рисковите фактори включват:

Пол - Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата.

Наследственост - Подобни разстройства се предават по наследство. Децата, които имат родител или брат/сестра (особено близнак) със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, са по-застрашени от това разстройство.

Възраст - Симптомите обикновено се проявяват на възраст между 3 и 6 години.

Пренатални фактори - Тютюнопушенето и употребата на алкохол по време на бременност повишава опасността от  развие на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Също така и преждевременното раждане.

Здравословното състояние на родителите - Застрашени от това разстройство са и децата, чиито родители страдат от алкохолизъм и неврологични разстройства, които нямат медицинско обяснение.

Други фактори, които могат да увеличат опасността от СДВХ са:

- Ако детето си е ударило главата преди да навърши 2 години.
- Ако е родено със сериозно сърдечно заболяване.
- Ако страда от Синдрома на Търнър /генетично заболяване/.
- Ако е изложено на някои пестициди.
- Ако в ранна възраст прекарва повече от 2 часа дневно пред телевизора или се занимава с видео игри.




 
" }-->

Коментари