Напоследък стана модерно да се препоръчва пълен отказ от употребата на сол, да я наричаме поредния смъртен враг на човешкото здраве заедно със захарта и брашното, а някога тя е била по-скъпа от златото.

В Индия в началото на ХХ век са се организирали цели протестни походи срещу монополизацията на производството на готварска сол от английските колонизатори. Подправката се сервирала в скъпите салони, нея я пазили, икономисвали, присъствието й на масата било признак за просперитет и благополучие.

През 1960 г. обаче Хърбърт Шелтън и Пол Брег с лека ръка нарекоха солта „бяла смърт” и това твърдение продължава да битува и до днес. Всичко започва, когато й е вменена вината за хипертонията, бъбречната недостатъчност, исхемичната болест на сърцето и затлъстяването. В тези обвинения има доза истина, но другата, също нездравословна крайност е да апелираме за пълно отказване от солта.

Готварската сол (натриев хлорид) е природен минерален продукт. Тя съдържа 39,4% натрий и 60,6% хлор. Както е известно, добре се разтваря във вода при всяка температура.

Натрият е един от основните елементи, необходими за осъществяването на жизнено важните функции на човешкия организъм. Около 50% от натрия се намира в извънклетъчната течност, 40% в костите и хрущялите, 10% - в клетките. Елементът влиза в състава на жлъчката, кръвта, кърмата и др. Натрият участва в киселинно-алкалното равновесие и е важно звено във водно-солевия обмен на организма, като обезпечава постоянно осмотично налягане. Заедно с калия помага за преминаването на аминокиселините и глюкозата през мембраната на клетките. Натрият е необходим за нормалната работа на нервните окончания, предаването на нервните импулси и мускулната дейност, включително и тази на сърдечните мускули, както и за усвояването на определени хранителни вещества от тънките черва и бъбреците.
Трябва да имаме предвид, че ние употребяваме натрий не само с готварската сол, а и с други негови съединения като консерванти, вкусови добавки или набухватели.

Хлорът на свой ред участва в образуването на особени вещества, помагащи за разграждането на мазнините. Елементът е необходим за образуването на солна киселина – основен компонент на жлъчния сок, стимулира работата на половата и централната нервна система, включва се във формирането и ръста на костната тъкан. Мускулната тъкан на човека съдържа 0,20-0,52% хлор, костната – 0,09%, а основната маса на този елемент е в кръвта и извънклетъчната течност.

-brr-
Денонощната потребност от сол в зоните на умерения климат е 10-15 г. А в горещите страни поради по-интензивното потене и необходимостта от сол е по-висока. В студените райони на планетата водно-солевият обмен е забавен, затова народите на Север, като чукчи и ескимоси, могат дълго време да преживеят без сол. Потребността от елемента се увеличава също при физическо натоварване. В тези случаи за утоляване на жаждата се препоръчва минерална вода, в която има натриев хлорид.
Бременните и кърмещите жени също се нуждаят от повече натрий.

При приготвянето на храната понякога се използва морска сол, в която освен натриев има още калиев хлорид, магнезиев карбонат, калциев сулфат, желязо, бор, йод, фосфор, силиций. Заради тези минерали морската сол се смята за по-полезна. Има и други видове сол, като калиевата, която се препоръчва на хора със здравословни проблеми.

Не бива да забравяме обаче, че в търговската мрежа се предлагат много продукти със завишено съдържание на сол, което може да стане причина за надхвърляне на необходимото за организма ни количество. Прекомерната й употреба е вредна, както и на всеки друг продукт.

Ако сте свикнали да използвате сол по време на хранене, опитайте се да се откажете от нея при готвенето. Добра алтернатива е лимоновият сок, чесънът или черният пипер. От известно време на голяма популярност се радва солта с намалено съдържание на натрий и повишено на калий. Но ако страдате от диабет или заболявания на бъбреците, по-добре се откажете от тези заменители. При диабетиците калият често се задържа в организма. Хората с бъбречни заболявания също имат проблеми с отделянето на калия, затова трябва да внимават с неговия прием.

В крайна сметка спорът трябва да бъде не дали, а колко сол да ядем. Още повече че нейното йодиране ни предпазва от сериозни проблеми с щитовидната жлеза.