Публикация

Психичното здраве по време на криза

Интервю с д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България, за психичното здраве на българина по време на криза.


Д-р Димитров, като че ли през последната година и  кризата се настани на празничната трапеза на българите.
Разбира се. Хората гледат отблизо, от упор всички тези процеси, които се отразяват ежедневно върху техния бит, начин на живот, амбиции, проекти. Очевидно кризата е част от равносметката, която правим и предчувствията, и прогнозите за бъдещето.

Доколко българинът може да се пребори с  негативното въздействие на кризата, намирайки спасение в семейството ?

Хората по цял свят са изправени пред сериозни икономически затруднения. Семейството е точно този възлов център, в който тези затруднения и дилеми се превеждат на езика на емоциите, на чувствата и на отношенията. Традиционно за българина семейството е най-големият и сериозен източник на социална подкрепа и има този ефект на буфер спрямо неблагоприятното влияние на икономическата обстановка. Много важно е, че в семейството се разменят ресурси, осигурява се взаимодействие и взаимопомощ и по този начин точно тези отношения стават много централни в живота на съвременния българин.

Какво показват последните изследвания относно кризата и психичното здраве на българина?
В европейски мащаб кризата има много сериозно и трайно неблагоприятно въздействие върху психиката на населението. Това показват и данните на Световната здравна организация. Нараства броят на самоубийствата, на депресиите, на хроничните разстройства, които отнемат работоспособността на хората и тяхната адаптивност. Така че има тревожни тенденции, които призовават към една активна политика за това да се разшири достъпът на хора до първична грижа, до психотерапия, до консултативна психология, до психиатрия, защото тези проблеми, които кризата внася и увеличава, могат да бъдат опасни за цели следващи поколения.

В този смисъл кой по-често боледува - човекът с по-малки финансови възможности или този, който има финансови възможности, но и грижи около тях?
Наистина кризата обикновено оказва по-мощно влияние върху хора, които имат проблеми в икономическото си и социално адаптиране. Обикновено икономически активните хора, тези с добри доходи и солидарно домакинство се справят много по-добре. Нещо повече, някои от тях стават много по-ефективни  и по-успяващи в трудни времена. Проблемите на тези, които имат ниски доходи, или са  без работа, нямат сигурност, не могат да разчитат на социална  подкрепа от обкръжението си. Затова и проблемите им са много по-задълбочени и много по-трудни за овладяване. Но от друга страна от това произтича и големият проблем у нас, че голяма част от тези хора нямат достъп и  ресурс, за да си осигурят подкрепа от професионалистите. Ние направихме едно проучване през последните две години и половина, което показа, че близо 92% от хората, които биха ползвали психопомощ и консултации във  връзка с техни емоционални и адаптивни проблеми, не могат да си го позволят. Тези хора не достигат до професионалисти, за да се им  окаже навременна и компетентна помощ. Те не могат да си позволят това да става на пазарен принцип и буквално са оставени да се спасяват сами.

-brr-

Българинът, обаче като че ли не е свикнал да  търси такава специализирана помощ. Той по-често споделя проблемите си с приятели на чашка, отколкото при психотерапевт.

Не бива да отричаме възможността чрез интензивно общуване, с подкрепящи партньори, неформално, да се постигат благоприятни ефекти. Това реално е един от спасителните пояси, които българинът използва винаги, когато се чувства затруднен. Не е просто стигмата или страхът да се отиде при професионалист за помощ. В голямата си част определящи са и реалните възможности. Ако съпоставим например системите, които гарантират такъв достъп в Западна Европа, Германия, Англия, Скандинавските страни, ще видим, че у нас достъпът до такава първична психологична помощ е силно ограничен поради това, че не е обхванат от здравноосигурителния апарат. В една Великобритания на такава помощ може за разчита всеки, който се осигурява за здраве, и то в продължение на много сесии, без това да утежнява неговия бюджет. За съжаление у нас тези възможности са ограничени до една консултация с лекар, който назначава терапия. Не винаги обаче най-ефективният начин да се справим със психо-социалните аспекти  на кризата е приемането на медикаменти.

Значи е валидно това, че когато боледува душата, боледува и тялото.
Разбира се. Има много солидни доказателства – в изследователската и приложната работа на психиатри, психолози, психотерапевти, които показват, че има много ясна връзка между емоционалната адаптация и соматичното здраве.

Има ли начин, ако имаме проблем да не го принасяме вкъщи. Може ли човек за час-два да забрави проблема, когато празнува например, и да не го слага на трапезата?
Важно е да се каже, че хората не забравят проблемите си. Могат да ги изтласкат временно от наблюдателното поле на съзнанието си. Истината е, че празниците са времето, в което потвърждаваме солидарността си, близостта си, готовността си за взаимни усилия, присъствие в живота на другите – по начин, който е конструктивен и подпомагащ. В този смисъл те са и прекрасно събитие и ритуал, в който хората реинтегрират способността си да се справят със своите си проблеми и тези на близките си. Затова нека да пазим и да ползваме всеки празничен момент, за да усилим присъствието на значимите за нас други и да усилим способността си съвместно да решаваме проблемите, пред които ни изправя животът.

Притиснати от стреса и от динамиката на деня и бита важи ли правилото да броим до 10 и да си поемем въздух преди да кажем нещо, когато сме ядосани или афектирани?
Много важно е да сме истински. Да сме такива, каквито се чувстваме в момента, и да знаем, че всъщност само по този начин се приближаваме до способността да работим с реалността по един по-ефективен начин. Обикновено преструвките, изкуственото заемане на статус или пък фалшивото самочувствие правят проблемите по-задълбочени. Така че много важно е не просто да броим, а да подхождаме автентично, неподправено, и без да се крием да показваме как се чувстваме, и да присъстваме в живота на другите, когато те ни показват, че имаме място.

Коментари