Публикация

Плетените шарени чорапи – традиция и здраве

„Обуйте се, не ходете боси!” – подвиква след внуците си баба Данка. Дошли са й на гости по празниците, но освен топло огнище, пълна трапеза и лакомства сръчната възрастна жена им е подготвила и по един чифт плетени вълнени чорапи.


Пъстри като дъгата, с вълнообразни нишки и причудливи орнаменти, тези чорапи са истинска съкровищница на нашенските традиции и обичаи. Най-хубавото обаче е, че съчетават полезното с красивото – топлят много, имат дълъг живот и ни оставят скъпия спомен, че някой с обич и внимание ги е направил за нас.

Майсторлъкът да плетеш шарени чорапи и терлици впечатлява не само непросветени в този занаят българи, но и чужденци. Това ни разказа секретарят на читалището в девинското село Осиково – Емил Хаджиев. Там възрастни жени вплитат търпение и любов във вълнени чорапи с фигури, характерни само за селото, а преди повече от година се прочуха, като изработиха чифт и за министър Дянков. „Правят го любителски, това не им е поминъкът. Но на умението им се радват много хора.

Повечето вълнени чорапи се подаряват, а понякога се правят и поръчки поради големия интерес. Защото самото плетене представлява красива бродерия”, добави нашият събеседник. Ето защо в почти всеки дом в китното селце, където жената умее да върти куките, са оставени по 10-15 различни модела за мостри. На ивици, трендафили, ромбчета, с всевъзможни орнаменти.

„Още от едно време са се правели такива чорапи, когато хората са ходели с носии. Днес за съжаление само бабите от Осиково се занимават с плетивото, по-младите не се интересуват от занаята”, каза още секретарят на читалището. Работата обаче не е никак лека, защото чорапите се плетат от ръчно изпредена вълна, като изработването на фигурите отнема най-малко седмица труд и на най-пъргавата в ръцете жена.

Попитахме секретаря на читалище „Съединение” дали и мъжете не се прехласват по това изкуство, а той отговори с усмивка: „Къде мъжете ще се занимаваме? Ние нямаме толкова акъл и търпение...”.

-brr-

Освен с женската сръчност селото се гордее и с ръчния подвижен стан, който според местните съществува само при тях. „Може да се монтира почти навсякъде и едно време, когато жените са отивали на работа на полето, са го вземали със себе си. Когато е непоносима жега или време за обяд, те са отивали на сянка и са започвали да тъкат – торби, въженца за престилки и други малки неща” – разказа ни Емил Хаджиев.

Традиционните родопски произведения – одеяла, торби, бродирани терлици – ръчна изработка, чорапи с великолепни шарки –  не са повод само за възхищение и национално самочувствие заради красотата си. Те са много предпочитани например, когато сте вкъщи, вместо да обувате пантофи и чехли – сложете си топли вълнени чорапи и веднага ще усетите разликата в комфорта.

Планинари твърдят, че всеки ден сменят памучните чорапи, но върху тях задължително имат вълнен чорап, често плетен от бабите им, който освен да ги топли, ги предпазва от мазоли и неприятна миризма. „Памукът от медицинска гледна точка е тъканта, която абсорбира влагата и изсъхва по-лесно.

Но вълната съхранява топлината на тялото, защото нейните естествено накъдрени влакна задържат много въздух, и има свойства против охлаждане” – обясни ни ортопед-травматологът доц. д-р Валентин Васев от Стара Загора. Вълната уравновесява температурата и осигурява допълнителна топлина в студено време, като позволява на кожата да диша. Така че не се колебайте да обуете и да носите с удоволствие бабиния подарък, направен от сърце!




" }-->

Коментари