Публикация

Къде се ражда агресията?

Агресивните прояви са силно заразителни и с удоволствие се копират и усъвършенстват. Най-често се използват за сплашване, лично отмъщение, лично, но скрито удовлетворение от отзвука в обществото от извършеното злодеяние.


Заразителният пример е особено типичен при пироманите. Първоначално най-често подпалването на коли е предупреждение или наказание, извършвано от криминалния контингент. Този урок по агресия много лесно се разпространява, като Франция държи първенството с над 45 000 палежа на коли за една година.

В голямата си част тези действия са последица от натрупано недоволство, но в значителна част се извършват от психопати. Това са  личности с нормален интелект, но без съпричастност и състрадание към другите. Те са лъжливи, безотговорни, извън обществените норми на поведение, без страх от наказания, нерядко демагогски чаровни, но по-често гневни и яростни.

Понякога с всички средства търсят облаги, но по-често извършват престъпления без определен мотив или обект. Малко от тях са мотивирани към еднотипни престъпления, които планират дълго време, потайно и целенасочено. Типичен пример е норвежецът Андреш Брайвик, който обвинява всички за световната несправедливост и се възприема като месия да създаде един нормален свят. Типичен пресен пример у нас е младеж, който се гаври и изнасилва 83-годишна жена.

Голяма част от антисоциалните прояви се извършват от социопати – разновидност на психопатите, които имат патологично поведение в социалната сфера, имат трайни гневни и яростни реакции, обуславящи брутално поведение, без чувство за вина или разкаяние. Психопатите извършват над 15% от тежките престъпления.

Следва да се подчертае, че много от престъпленията се извършват от лица с други, различни психични заболявания, като най-съществен и рисков остава въпросът дали извършителят е вменяем. По света има редица примери за осъдени неоснователно невменяеми, но още повече са примерите на съзнателни престъпници, избегнали наказанието като невменяеми.

Заслужава внимание фактът, че много от извършителите на престъпления срещу личността са млади хора. Поради развихрена емоционалност и социална неулегналост по-лесно скромни мотиви като обида, ревност, потребност от средства, вещи, дрога предизвикват насилнически прояви, извършвани с неподозирана жестокост. В основата на насилническите прояви е нежеланието да се приемат утвърдените норми на социално поведение и непримиримостта, че само държавата може да упражнява насилие.

Не всички насилници могат да бъдат разпознати още в детската възраст, но някои прояви трябва да заострят вниманието на родителите. Най-честите предвестници за насилие са импулсивно поведение, немотивирана раздразнителност, потиснатост, отказ от игри, отмъстителност, нежелание за учене, бягства, отчаяние, мисли за самоубийство или убийство. Съчетанието на няколко от изброените прояви налага отнасянето до специалист.

-brr-

Преди всичко трябва да се уточни дали се отнася до сериозно психично заболяване, междинната форма – психопатия, или за деца със заложена склонност към насилие, отраснали в тежка домашна обстановка, малтретирани, от семейства на алкохолици, наркомани, престъпници и др.

Насилието е в съзнанието, агресията се заражда в семейството, но се усъвършенства на улицата и в училище, за да се практикува навсякъде в обществото. Има и много традиционни учебници и онагледени „ръководства“ по насилие и агресия. Добре е, че младите не четат библията, която изобилства с подобни примери, но достатъчни са телевизията, филмите и пресата с най-изтънчени форми на жестокости и садизъм.

Безспорно огромна е ролята на електронните игри, при които, за да бъде наказано едно провинение или грешка, се жертва животът на десетки хора. Но най-дълбоко съзнанието се трансформира в агресивно поведение от обществената социалнополитическа среда. Икономическата криза, липсата на законност и социален ред въздействат непрекъснато върху всички слоеве на населението, защото няма по-мощен стимул към агресия и престъпност от безнаказаността.

Точно тази среда е причина и за ширещата се организирана престъпност, при която мотивацията на груповите прояви е съвсем различна. Началото е наглед невинно, когато сме обединени, сме по-сигурни и по-силни. Започва се със спортното пристрастие, минава през ксенофобия и расизъм, за да достигне до кражби, рекет, отвличания и убийства.

В групата по-тъпите и страхливите добиват самочувствие и наглост, а по-интелигентните и силните се борят за лидерство и демонстрират бруталност. Всички негативни белези, които членовете на групата носят в себе си – генетични, насилнически, болестни, семейно обусловени, оказват влияние за йерархичното място и възлаганите задачи в групата. Членовете на организираната престъпност по-лесно достигат до крайна жестокост, не се страхуват от закона и са най-честите рецидивисти.

Най-важният фактор за туширане на агресията е всестранното й ограничаване в семейството, в училището и в цялото общество. Родителите, които милеят за децата си, трябва да се вглеждат в тях и да не се плашат да потърсят лекарска помощ. Нашето училище следва коренно да промени отношението си и към най-дребните насилнически прояви. А държавата трябва да покаже, че няма безнаказаност за противообществените прояви.


" }-->

Коментари