Ако австрийците се оправяха със снеговалежите както българите, държавата им щеше да е затворена за студения сезон.

Безбройните малки селца и градчета в Австрийските Алпи не само не пускат кепенци през зимата, но и удивително лесно запазват нормалния ритъм на всекидневието дори след 5-дневни обилни валежи.

Преспите в Обертауерн (курортно селце на 90 км от Залцбург) в началото на януари достигнаха 3-метрови граници. Снегът не валеше, а трупаше. От пътните знаци останаха да се виждат само табелите, а колците, ограждащи  всеки път, стърчаха едва-едва от снега. Въпреки тежката зима нито учениците спряха да ходят на училище, нито камиони блокираха единствения двулентов стръмен път към останалия свят, нито колите закъсаха из тесните алеи към хотелите, нито  почти километровата пешеходна алея беше непроходима.

Да не говорим за ски съоръженията и пистите, които в тази „чаша”  на планината са повече от всички български, взети заедно. 100 км писти, достъпни от почти всеки хотел без ползване на кола, един кабинков лифт, 19 седалкови и 6 влека. Онези, които предпочитат ски бягането, могат да ползват 26 км ски пътища. Всичко това в един от близо 280-те по-големи австрийски ски курорти.

В малкото местенце на 1750 метра надморска височина всеки зимен ден правят показно как при добра организация снегът може да бъде само приятел, а не опасен враг на всекидневието. По пътя от Обертауерн (горния хълм) към Унтертауерн (долния хълм), който е 14 км и много прилича на завоите от Чепеларе към Пампорово, срещнахме 5 снегорина по време на силен снеговалеж. Затова колите се движеха не по коловози или лед, а почти по асфалт. Местните таксита, явно свикнали със зимната обстановка,  караха с „несъобразена” по нашите разбирания скорост, но нито едно не закъса.

Училищният автобус, който води и връща учениците от горе до долу и обратно, не пропусна нито ден. Въпреки малкия брой жители на двете селца общинската власт прави всичко възможно да запази училището и финансира транспорта до него, както и обучението. Не ми беше удобно да попитам защо не са го закрили поради липса на ученици. Децата са не повече от 15 и са разделени в два смесени класа. Учат  и карат ски. Всеки ден, без пропуск. Дъщерята на Бурхард Люцер, собственик на хотел в Обертауерн, е шампионка на областта по ски до 12 години и не се страхува от зимата и снега. Организацията на обучението е същата в повечето алпийски населени места, вероятно затова австрийците са толкова добри в ски спорта. За ски туризма им да не говорим.

Хотелиерите обикновено имат собствен малък снегорин или моторна шейна в гаражите, вместо да паркират отпред скъпи лимузини а ла български собственици на хотели. Бурхард сам управлява своя снегорин, чисти снега около хотела си, върши работата на поне 5-членен персонал. Но винаги е облечен с елегантен костюм, характерен за региона. Всеки хотелиер или собственик на къща сам почиства около имота си – било с прахосмукачка за сняг, било със специални огромни лопати, които избутват преспите. 

-brr-

Машините за поддържане на ски зоната пък сякаш са повече от автобусите в София. Пъплят денонощно по стоте километра стръмни и полегати писти. Целта е туристите да са доволни независимо от метеорологичните условия. Разбира се, когато зимата е тежка, се използват малки хитрости. Дори и в най-бурните дни лифтовете работят или се пуска поне един, намиращ се на по-закътано място. Целта е да не се налага връщане на пари за карти. Хитруването е основателно, защото 6-дневна карта за възрастен в „ниския” сезон струва близо 180 евро, а дневната карта е почти 30 евро. Но цената си заслужава – можеш да караш цял ден, без да повториш писта. Не зная дали в Австрия курортните селища са включени в зона „Натура”, дали имат екологични движения, но във всяко планинско селище си личи, че туризмът е национална цел номер едно и ски туристът е бог, стига да си плаща.

По време на обилните снеговалежи в началото на януари всяка сутрин в Обертауерн се чуваха многократни взривове – контролирано предотвратяваха  потенциални лавини. Нямаше протести, нямаше лозунги, че планината се унищожава, че няма да остане природа в Австрия. Имат си хората природа, използват я по най-здравословния, но и печеливш начин. Така че хем да  живеят на чист въздух, хем да са богати и щастливи. Многобройните езера – източници на вода за изкуствен сняг, също не създават напрежение. В рекламната брошура на курорта изрично е записано, че изкуственият сняг се прави от чиста вода без примеси на химикали, като се използва високо налягане.

За 6 дни в прегърнатия от зимата Обертауерн видях толкова снегорини, колкото не съм виждала в живота си. Чистят цял ден и цяла нощ, струпват снега на големи купчини, без да го качват на тротоарите. Оттам специални камиони го извозват извън населените места и го хвърлят така, че да не пречи на никого. Няма пясък, няма кал, няма сол или луга, няма течащи вади и опръскани минувачи. Снегът не спира ритъма на живота и всичко  продължава в най-нормално темпо. Местните хора знаят -  колкото повече вали, толкова по-дълъг сезон ще имат, толкова  по-богати ще бъдат.

А през лятото ще имат достатъчно вода.
Зимата за австрийците е сезон-приятел, времето, което „храни годината”. България не е кой знае колко различна като размери и като население. Само че у нас сезонът зима се превръща в нещо като бедствие, а срещу възможността да се карат ски се изправят еколози. Засега на австрийците сметките им излизат по-добре.