Със сигурност всички сме чували, че България е изключително богата на минерални извори. Неслучайно едно от най-повтарящите се имена на селища върху картата е Баня.

Проблемът е, че на много места минералните води или изобщо не се използват за оздравителни процедури, или служат единствено за пълнене на туби от по-свободните хора. Да вземем за пример София, която е възникнала като град именно заради изобилието от термални води.

След логичното отмиране на градските бани като хигиенно-перилно средище днес в българската столица няма нито една СПА-къпалня! Всички могат да видят как изглеждат запуснатите сгради на някогашните достолепни бани. Да, Централната малко я поизлъскаха, но днес тя е доста далече от предназначението си. Да не говорим за Горна баня, Банкя, Княжево и Овча купел. На други места, като Хисаря и Велинград, изникнаха десетки луксозни хотели с басейни и възможности за всякакъв воден релакс, но думата ми е за друго. И това друго може да се види най-добре в Будапеща. Там е най-близкият до България рай на минералната вода, но без да трябва да си на хотел.

Унгарската столица вече привлича десетки хиляди туристи не само заради принципната си красота, богати музеи и известна кухня, но и заради удоволствието целогодишно да се потопиш в гореща вода, да плуваш, да вземеш парна баня или сауна на няколко знаменателни места, изглеждащи отвън като богати дворци.

-brr-

Всъщност и отвътре унгарските къпални те карат да се чувстваш като специален човек. То са различни по големина и температура на водата външни и вътрешни басейни за плуване или просто за киснене, сауни, парни бани, хидромасажи, контрастни душове и какво ли не. И всичко това в обстановка на чистота, ред и спокойствие.

Къпането в гореща вода на открито през зимата е несравнимо удоволствие и здраве. И съвсем естествено, посетителите не са хора, които няма къде да се окъпят, или такива, дето все още имат седмично по един ден за хигиенна баня. Става въпрос за интернационална аудитория, заставаща пред гишетата за билети още в 6 часа сутринта, когато отварят две от най-известните къпални в Будапеща – Сечени и Гелерт.

Цената на билетите варира между 15 и 30 евро на човек според това дали искате индивидуална кабина за преобличане, или ще се задоволите с подготовка в общо помещение с индивидуални сейфове за багажа. Там също е добре, но в кабината имате гардеробче и кушетка за полягане след разтапящите процедури. Никой не те пресира колко да стоиш, може и цял ден да се киснеш от басейн в басейн. На големи табла на входа на баните са описани подробно произходът и свойствата на водата, за какво е полезна, как се прилага за пиене.

Във всяка от баните има и лечебен център, в който профилирани лекари, рехабилитатори и масажисти се занимават с хората с конкретни заболявания. За унгарците това може да стане по линия на тяхната здравна система с някакво допустимо доплащане. Абсолютно всички басейни са достъпни за инвалиди. Изградени са специални спускащи устройства, чрез които дори напълно неподвижни хора могат да се потопят в басейна, без да ги е страх.

Всъщност унгарците отдавна са си изградили култура за използване на обществените бани. За много хора това е седмичен семеен оздравителен и разпускащ ритуал. Отиват преди обед, плуват, масажират ги, облекчават си различни здравословни проблеми, след което си правят късен обяд и вечерта са на театър или опера. Топлата вода действа благотворно на целия организъм, дори и човек да е напълно здрав. Отваря порите, извлича токсините, активира кръвообращението и обменните процеси.

Сигурен съм, че и в България бихме ходили на такава баня, ако имахме близо до дома си. Вярно, билетът не е едновремешните 20 стотинки за топъл душ и дървени налъми, но говорим за съвсем различно нещо. А в момента чудотворните води ни изтичат под носа и понятието „обществена баня” ни се струва мръсна дума. Докога?