За първи път мащабно европейско проучване, проведено в 8 страни в продължение на 32 месеца, събира и обобщава данни за нивото на здравната грамотност сред населението.

Фокусът е в три посоки - лечението, профилактиката и промоцията на здравето. Резултатите като цяло разкриват тревожно ниско ниво на здравната грамотност – практически при всеки втори от интервюираните в осемте страни тя е ограничена.

България е с най-висок процент население, чиято грамотност по отношение на здравето е ограничена – над 61%. В Испания данните сочат над 57%, в Австрия - близо 55%, в Германия -46%, в Гърция- 44%, в Полша – 41%, в Ирландия – почти 39 %. Холандия се представя най-добре - с 27%.

Българският партньор в проучването, проведено по стандартите на Евробарометър, е Факултетът по обществено здраве към МУ, София. Екипът под ръководството на проф. Цекомир Воденичаров стига до заключението, че повишаването на здравната грамотност е неизползван досега ресурс в усилията за подобряване на здравния статус и медицинското обслужване на българските граждани.

Експертите подчертават, че нарастващата обща неграмотност сред европейците, в това число и у нас, е негативен „принос” и за ниската здравна информираност. Това пък се отразява на цялостното медицинско обслужване, защото такива пациенти попадат по-често, за по-дълго и в по-тежко състояние в болница, допускат грешки в приема на медикаменти, затрудняват лечението.

Илюстрация на рисковете от недостатъчната здравна грамотност са и сондажни проучвания в САЩ и Швейцария /страните с най-висок процент от БВП за здравеопазване в света/ - те установяват, че много голяма част от пациентите не разбират предоставената им основна здравна информация, както и препоръките на лекуващия лекар.