Представяме ви разказа на уважаван български лекар, професор в голяма столична болница, който иска да сподели свое преживяване, което го е накарало да анализира различни аспекти от разгорещения спор „за” и „против” пушенето на обществени места.

Проф. Веселин Павлов, специалист УНГ, Първа МБАЛ – София.

Преди няколко дни взех такси на кръстовището на булевардите „Патриарх Евтимий” и „Георги Раковски” в София, защото бързах за среща близо до Народното събрание. За мое учудване цялата кола миришеше страхотно на цигари, просто вътре трудно се дишаше. Шофьорът беше поставил две кутии цигари върху километража, явно за да е ясно кой командва парада. Понечих да отворя прозореца, за да влезе малко въздух, при което таксиджията безмълвно спря автомобила малко преди площад „Славейков” и безапелационно ме изгони.

Дори не позволи да кажа една дума! Наложи се да сляза в огромна кална пряспа, в която се подхлъзнах и паднах. Така се оказах омърсен и морално, и физически. Доживях след толкова години работа с болни хора, които разчитат на мен, да бъда третиран по начин, който не подлежи на коментар. При това само защото съм си позволил да поискам чист въздух в обществен транспорт, какъвто безспорно представляват такситата. Не мога да си обясня що за гняв и злоба изпита този шофьор, за да изхвърли пътник на улицата, при това по такъв повод. За него отстояването на порока му се оказа много по-силно от здравата пазарна логика – да има клиенти, които да са доволни. Разказвам случая, защото за мен той е илюстрация на един тревожен обществен симптом – нетърпимост към другия, към неговите права и изобщо към добрите обществени нрави.

Имайте предвид, че аз също съм пушил, но успях да откажа цигарите. Наистина не е лесно, но човек трябва да може да си наложи воля за нещо, което засяга не само него, но и цялото общество. Често чувам реплики от рода: „Моя работа си е дали ще пуша, или не”. Всъщност тази теза е дълбоко невярна. Дори и пушещият да се съобразява с правилата и да не пали на места, където одимява околните, порокът му засяга абсолютно всички.

Не забравяйте, че финансовите ресурси в нашата здравна система са силно ограничени и се натрупват чрез вноски от цялото общество. А един пушач рано или късно започва да черпи много повече средства от средностатистическия пациент. Това е една от основните причини, поради които светът тръгна към всякакви рестриктивни мерки спрямо пушенето. Медицината наистина напредна много, при това точно в областта на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания, които имат пряка връзка с цигарите, но това са изключително скъпи диагностични и лечебни методи.

Когато ти сам допринасяш за влошаване на здравето си, не трябва да забравяш, че след това всички плащат за твоето лечение. А конкретно в България скъпите методи за лечение се компенсират с хронично ниски заплати в здравеопазването. Ние няма как да купуваме скенери, линейни ускорители и последно поколение лекарства на по-ниски от световните цени. Оказва се, че по-ниска може да е цената само на лекарския труд. А това завърта порочния кръг с липсата на достатъчно лекари и сестри, липсата на мотивация, недоволство на пациентите.

Конкретно в моята специалност – УНГ, наблюдавам постоянно увеличаване на злокачествените заболявания. При рака на ларинкса само незначителна част от пациентите не са злоупотребяващи с никотин. Много над 90 на сто са заклети пушачи. Това е доказано отдавна. Дори и да открием и лекуваме този рак навреме, за това се изразходват огромни суми от общите обществени пари. Да не говорим, че самият пациент остава с дълбока психическа травма, а често и с физическо увреждане. Затова призовавам всички – спрете цигарите, колкото и години да сте пушили.