„Крокодилът Кроки крачи към реката”. Дали детето ви може да повтори това изречение и да изговори всички думи правилно? Ако е така, вие сте късметлии.

Оказва се, че трудностите в речевото развитие на децата могат да се подредят в широк диапазон: от нарушения на артикулацията, различен темп и ритъм на речта (заекване), през езикови нарушения (при психически заболявания, намален слух или друго), проблеми с писането, четенето и математиката, до ринолалия (носово говорене) и др.

В света на проблемите с говора ще ни въведе логопед Елена Гьошкова от София. Влизаме в кабинета й, който е боядисан в алено, наоколо има уютни мебели и много, много играчки. „Всичко тук се прави под формата на игра, но не самоцелна, а развиваща някои от когнитивните процеси – мислене, внимание, памет, моторика на ръката и т.н.” – обясни ни нашата събеседничка.  

Навременните мерки дават добри резултати
Истината обаче е, че много родители чакат прекалено дълго, за да заведат детето си на консултация. „Имала съм случай, когато майка доведе през месец май 7-годишния си син, който не можеше да говори. Детето трябваше да тръгне на училище през септември и майката се замислила дали няма нужда от логопед?!?”, каза д-р Гьошкова. Според нея са изпуснати няколко ценни години, когато детето е било в сензитивен период, подходящ за обучение. Съветът на логопедката е и при най-малкото съмнение за недобро речево развитие на децата да се потърси професионална помощ.

„При проблеми до 3-годишна възраст, родителите няма от какво да се притесняват, защото всяко дете израства със собствени темпове. След тази възраст обаче приключва първоначалното овладяване на езика. Малчуганът трябва да може да съставя изречения, да разкаже съвсем кратък текст за емоциите и желанията си, като говори за себе си в аз-форма, т.е. да не казва: „Вики нарисува тази картинка”, а  „Аз нарисувах тази картинка”, обясни още събеседничката ни, която е и член на Национално сдружение на логопедите в България.

Без бебешко говорене
Повод за притеснение също е, когато детето използва т.нар. бебешко говорене, изопачени думи или оставя само една сричка от думата. Ето защо специалистката съветва родителите да не говорят на рожбата си „бебешки”. Те трябва да изключат от речника си изрази като: „Къде е бау-бау?” , „Искаш  ли ам-ам?” и т.н. „Семейството е изключително силен фактор, защото всъщност речта е социално обусловена. Детето се учи да говори, слушайки околните. Каквото чува –  това и научава. Ако му се говори нормално, то ще има правилен езиков модел и ще се научи да говори правилно”, съветва Елена Гьошкова.

-brr-

При по-големите деца в предучилищна възраст е проблем, ако не могат да произнасят правилно, заменят или пропускат звукове: с, з, ц, ш, ж, ч, р, л, к, г. Консултация трябва да се потърси, ако бъдещият ни наследник не се ориентира с посоките: „горе-долу”, „отпред-отзад”. „Пространствената ориентация е изключително важна, за да не бърка детето предлозите, да не ги пропуска или да използва само един унифициран предлог. Като „у” например. Къде е химикалката – у колата, у чантата и т.н.” – обясни ни логопедката, която има 12-годишен опит в професията. Нередки са случаите, когато за помощ се обръщат и деца в начална училищна възраст, които не могат да се съсредоточат. Някои от тях са хиперактивни и не се справят с овладяването на писането, четенето или смятането.

Консултация, но къде?
Тук е моментът да отбележим, че в много училища и детски градини в страната има кабинети на националните логопедични центрове, където се извършва безплатна консултация и обучение на деца и ученици. Но родителят е този, който трябва да поеме инициативата, да следи детето си и да се обърне към професионалисти – логопеди, психолози, невролози, ортодонти – сподели Елена Гьошкова. Според думите й няма ограничения във възрастта за решаване на говорните нарушения. И на 30 години, ако човек не може да казва „р“, а иска да се научи, е възможно.

Разликата е, че при децата всичко става по-бързо, а при възрастните по-трудно, тъй като вече е изграден навик. Ето защо и сеансите са с различна продължителност. При най-малките – около 30 минути, за по-големите деца са необходими поне 35-40 минути, а възрастен може да отнеме и час. Естествено, всичко зависи и от индивидуалните темпове на развитие. Средно обаче корекцията на един звук отнема три месеца при две посещения седмично. За други езикови нарушения може да се работи и с години.