Интервю с д-р Любена Андонова, инфекционист, зам.-директор по лечебната част на СБАЛИПБ проф. „Иван Киров” (Инфекциозна болница) – София.

Д-р Андонова, типично ли протича грипът тази година?
Да, мисля, че протича напълно типично, само дето започна малко по-късно. Първите изолирани случаи бяха в началото на януари. Пациентите са с всички основни клинични компоненти – повишената температура, болки в мускулите и ставите, силно общо неразположение. Често при малките деца заболяването се проявява с повръщане и диариен синдром, което в доста случаи налага болнично лечение.

Кога се приемат в болница по-големи деца и възрастни хора?
При най-малките деца причината за хоспитализация е фактът, че състоянието им може да се промени много бързо и например да настъпи дехидратация. При големите деца и възрастните показание за постъпване в клиника е, ако състоянието им се влошава и поддържат висока температура (над 38.5 - 39 градуса) повече от три дни, при поява на влажна кашлица с отделяне на секреция, което предполага прибавяне на бактериална инфекция към грипа, при симптоми от страна на централната нервна система – изразено силно главоболие, дразнене зад очните ябълки, непоносимост към светлина, промени в поведението, „схващане” в задната част на шията.

По ваши наблюдения хората научиха ли се, че грипът в началото не се лекува с антибиотици?
Какво да ви кажа, не съм съвсем убедена! Масово се пристъпва към ранен прием на антибиотици, но все пак през последните 2-3 години има малък напредък в разбирането, че първо трябва да се прилагат противовирусните препарати.

В България кой препарат се прилага с най-дълга традиция?
Не само в България, но и по принцип първият препарат, който се прилага вече повече от 30 години е римантадин хидрохлорид. Той има своето място и до днес. През последните години бяха създадени и навлязоха в широка употреба и други противогрипни препарати, които имат своите положителни страни. Но за съжаление, започна да се забелязва резистентност към някои от тях. Докато римантадин хидрохлорид е препарат с установен ефект, с ниска степен на нежелани и странични ефекти и с доказано противогрипно действие.

Какво всъщност правят този тип препарати, как препятстват – най-общо казано – грипа?
Фактически специфичните химиопрепарати срещу грип спират размножаването на вируса. Така не дават възможност за неговото последващо разпространение в човешкия организъм.

Какво е мнението ви за профилактичния прием на по-ниски дози от същите противогрипни препарати?
Например римантадин хидрохлорид може да се приема профилактично до един месец в ниската доза, но това трябва да става при реална необходимост от профилактика. Например човекът да има реален контакт с болни от грип хора в семейството си или в служебната среда. А не просто, ако сме чули, че има грип в страната, да взимаме препарати. Това би компрометирало профилактиката. Друг е въпросът, ако имате постоянни контакти с болни или потенциално болни – например работещите в здравни, социални заведения и детски заведения, в градския транспорт и др. По принцип лечението и профилактиката трябва да се прилагат при конкретни индикации, което позволява противогрипните препарати да запазват ефективността си.

Обикновено най-голямо напрежение се създава от тези грипове с животински имена, които минаха през Европа – свински, птичи и т.н. Очаквате ли отново да се появи някакъв екзотичен вирус?
Това никога не е изключено, защото грипните вируси по природа са силно изменчиви и освен това могат да се кръстосват при определени условия. Специално през този сезон най-честият причинител е грипът H3N2, който беше включен във ваксините. В момента няма конкретни данни и предвиждания за нова пандемия, но ако се случи това, ще бъдем по-добре подготвени след опита, който натрупахме в предишните години.