Великденските пости са най-дълги. Те се спазват от вярващата част от населението и имат няколко предимства.

Цяла зима ние не сме правили нищо друго освен да приемаме тежки и мазни храни, обездвижили сме се и сме качили килограми.

Мускулатурата ни е атрофирала и затова е чудесно по време на постите тежката зимна храна да се замени със зелените растителни продукти, които излизат на пазара, казва д-р Цветан Димитров, диетолог в здравната инспекция в Плевен.

Още преди векове предците ни, без да са били лекари, са осъзнали, че се чувстват по-добре, ако през пролетта сменят мазната и тежка храна с по-лека. Затова и постът се е закрепил в религията и е прегърнат от църквата, смята д-р Димитров.

Той е „за” поста, но е добре да се прилага само от хора, които могат да го спазват. Постът е противопоказен за хората с редица заболявания. Хората с наднормено тегло, тези с дислипидимия и високо кръвно налягане е добре да постят.  Но тези с поднормено тегло или децата е изключено да спазват пост, категоричен е диетологът. 

До 20-годишна възраст не бива да се спазва пост, защото подрастващите имат нужда от различни по вид храни, а ако един младеж бъде заставен да пости, това няма да му се отрази добре.

Възрастните хора и предимно жените е добре да спазват пост, като той ще им се отрази положително. Те обикновено са с наднормено тегло и  високо кръвно, затова и постите ще разтоварят малко организма им.

Активната част от населението също не бива да прибягва към пълен пост. Добре е да имат един избран от тях ден, който да е разтоварващ. В него може да приемат плодове, салати, супа или таратор. Като с тези храни те ще приемат около 1000 калории дневно. Разхвърляни в седмицата ще се окаже, че дневният прием на храна ще е  намален с около 50 калории, което пък ще се отрази чудесно на организма преди пролетта, каза д-р Димитров.