Публикация

Еротичната слава на стридата

Гурманът познава и цени добрата храна, а редките деликатесни миди – стридите, са върхът на неговото разбиране за изискано блюдо с еротичен послевкус.


Те се сервират в елитни ресторанти за морски храни по света и у нас, но може да ги опитате и в домашни условия, стига да внимавате при отварянето. Пак гурманите твърдят, че стридите са лакмус за вашата кулинарна порода: или ще ги обикнете завинаги, или няма да повторите.

Стридата е най-вкусният и ценен с хранителните си качества дар на морето. Нейният сезон са всички месеци с „р” в името, защото през лятото се размножава и губи от интензивността на аромата си. Тогава тя отделя стотици хиляди личинки, които поемат в търсене на своето бъдещо „легло”.

Романтични и неустоими

Стридите със сигурност са били сред най-първите храни на неандерталеца и вероятно са били събирани още преди ловът и огънят да станат част от бита му. От намерени пластове черупки край Манхатън се съди, че хората там са ги консумирали 7 хиляди години преди Христа. Имало ги е на трапезата на френските крале, а митичният любовник Казанова започвал деня си с петдесетина „за настроение”. Стридите са много лесни за готвене: могат да се сервират пушени, панирани, в супа или запечени в широката част на черупките с малко хлебни трохи, чесън, зехтин и зелени подправки. След като се отделят от черупките могат да бъдат сотирани за не повече от минута или приготвени на мус, но тогава вкусът им не е много по-различен от този на „простосмъртните” им събратя. Ако ги готвите прекалено дълго, ще станат жилави и твърди.

Днес са познати над 50 вида стриди, обединени в десетина рода, но само някои са ядливи. Това са тихоокеанските, известни като японски, атлантическите и европейските. Черупката им е много особена: асиметрична, напластена, масивна, а на големина достигат до средна ябълка. Долната част е по-дълбока, съхранява ядката и лежи откъм скалата, където в естествени условия се захваща цялата колония. Отличават се по формата, размера и цвета на мидата, а вкусът дори в един вид варира според характеристиките на мястото, където са отглеждани. Заради изчезването на традиционните им местообитания и повишената консумация през последните десетилетия се развъждат изкуствено във ферми. За да растат бързо, зародишите  се спускат на дълбочина 10-20 метра в мрежи или на въжета. Най-добрите образци са прекарали в морската вода две години. Основните производители в света са Китай, Южна Корея, Япония, Франция.

Да ги опитаме без комплекси
Когато купувате стриди в специализиран магазин за риби и морски дарове и имате намерение да ги опитате сурови, от изключителна важност е те да са не просто пресни, а живи. Трябва да са наредени хоризонтално върху натрошен лед, за да не изтекат ценните им сокове. Поведението им говори ясно дали са годни за ядене – като стиснете рязко черупките им, те трябва да се затворят. Останат ли полупритворени – мидата е мъртва, не я купувайте. Миризмата също е показател за свежестта на стридата: трябва да ухае на прясна морска вода, а не на застояло и водорасли. Пренасянето им до вкъщи става в найлонов плик, но не забравяйте да го разкъсате и да го сложите в дълбока чиния в хладилника.

Хапнете ги до 24 часа след покупката. Замразените миди не ги опитвайте сурови, а ги сгответе.
Стридите имат своя техника за отваряне: В едната ръка се държи специален стоманен нож с широка дръжка, предпазител и дебело триъгълно острие. Обикновените ножове не са подходящи, а по-скоро опасни. На другата ръка се нахлузва стоманена плетена ръкавица. Ако нямате тези приспособления, можете да ползвате къса отвертка и хавлиена кърпа, за да се предпазите. Мускулът, който държи двете части на черупката, е много як и не се дава лесно.

Острието се промушва в малкия отвор между тях и се завърта. Това изисква доста сила и има опасност от порязване. Месото се отлепя от стените и се прерязва жилата, която държи стридата. То трябва да е стегнато, а не пихтиесто. По желание може да се измие с чиста вода. Живата стрида след това пуска собствен сок. Суровите стриди не са подходяща храна за хора със стомашни проблеми или слаба имунна система, както и за бременни заради бактерии, които понякога съдържат в храносмилателните си органи.

Любопитно
Според някои еротичната слава на стридите се крие в поглъщането им в сурово състояние, а според други – в хранителния състав. Те разпалват въображението с особената си форма и са източник на белтъчини, желязо, цинк, мед и витамин B 12. Имат ниско съдържание на калории и наситени мазнини. Цинкът влияе на либидото чрез контрол върху нивата на хормона прогестерон, а недостигът му може да предизвика импотентност при мъжете. Други изследвания отбелязват, че стридите съдържат допамин – невротрансмитер, който контролира мозъчната активност и събужда сексуалното желание и при двата пола.


 
" }-->

Коментари