Публикация

Лекарите бягат заради бюрокрация и липса на развитие

Заплатите не са основният фактор, заради който лекарите напускат страната.


Това е категоричният извод на изследването на гл. асистент д-р Стефания Бекярова от факултета по обществено здравеопазване във варненския Медицински университет, която участва на кръглата маса „Емиграция на българските лекари и управление на човешките ресурси – взаимовръзки и практически решения“.

„В страните, където има проблем със здравната система, на обществото се налага становището, че специалистите бягат единствено и само заради ниското заплащане, а това не е точно така“, коментира изследователят.

„Парите са един от мотивиращите фактори, но не най-важният. В основата на миграцията стои стремежът на лекарите да се занимават единствено и само с пациента. Всеки проблем на здравната система, който ги отблъсква от това, е стимул за бягство. Това може да е бюрокрацията, която навсякъде расте и е една от причините германските лекари да заминават за Австрия, Швейцария, Великобритания“, коментира Бекюрова.

Друг проблем, който кара нашите доктори да стягат куфарите, е липсата на професионално развитие. „Ако няма възможности за квалификация, те бягат“, категорична е тя. Разбира се трябва да се спомене и заплащането. „Нормално е в международен план един лекар да получава около три средни работни заплати за страната, в която живее. Страните от Източна Европа, които са постигнали връщане на кадрите, са го направили с 2,1-2,2 пъти заплата, както е в Полша например.

Това показва че заплащането, ако удовлетворява основните жизнени потребности на лекаря, нещата са решени“, коментира Бекярова. За съжаление обаче у нас заплащането на докторския труд се върти около една средна работна заплата.

Да се говори за възраст, в която в момента медиците най-често бягат, също вече е невъзможно, тъй като идеята за чужбина е повсеместна. И все пак младите хора, които току-що са се дипломирали и са добавили минимален опит с цел да имат по-конкурентна автобиография, са най-много. Лошото е, че лекар реши ли да напуска страната, намерението му е дългосрочно.

Един от големите проблеми за реформирането на системата на здравеопазването и катализатор за напускане на страната сред лекарите е, че те не са добре представени от собствените си организации. „Много от тях не чувстват, че могат да влияят върху развитието на своята система, защото когато използват наличните механизми, се провалят, тъй като никой от ръководните фигури не ги чува“, обяснява Стефания Бекярова.

Все още у нас подходът към проблемите в здравеопазването е с мисълта не как могат да се оправят нещата, а как нищо няма да се получи. Към реформирането на системата не е било подхождано професионално, в резултат на което през последните две десетилетия проблемите са се натрупвали, а днес сме свидетели на негативните последици. „Това е пасивно отношение“, подчертава Бекярова. Тя е категорична, че вече е крайно време да се подходи към проблемите не само професионално, но и градивно, а не критично, както досега.

„Не мислете, че бягството от страната е изцяло в полза на мигранта. То има висока психологическа, емоционална и социална цена, която той плаща. Само си помислете за това как този човек оставя семейството си тук и колкото по-възрастен става, толкова по-трудно изпълнява синовните си задължения, което страшно много му тежи. Не е лесно да си избягал”, коментира изследователят.

" }-->

Коментари