Интервю с д-р Мариана Мандажиева, алерголог.

Д-р Мандажиева, подрани ли сезонът на сенната хрема?
Рязкото покачване на температурите след тежката зима предизвика ранен цъфтеж на дряна, леската и вече има засегнати хора, особено извън градовете. А глобалното затопляне разшири поленовия сезон (който обичайно е от март до октомври) и това е свързано и с по-тежко протичане на алергичните заболявания и полисенсибилизация – алергията е не само към един, а към много полени.

За България най-голям процент са алергиите към тревни полени, но се прибавя брезовият, който по принцип е характерен за северните страни и Русия. Вече и у нас има повсеместно разпространение на алергия към бреза, което води до по-тежко протичане на алергичната хрема с последващо развитие на бронхиална астма. Важно е, че алергията към брезовия полен е свързана и с хранителна алергия чрез кръстосана реактивност с ядки (лешници, бадеми) и костилкови плодове (череши, вишни, кайсии, праскови).

Кои храни да се отбягват по принцип от хората със сенна хрема?  
Те трябва да се въздържат особено от по-големи количества ядки, защото може да се отключи алергия в устната кухина - с подуване на езика, оток на ларинкса, сърбеж, парене, боцкане в лигавицата. Също така хората със сенна хрема не бива да прекаляват с мед, защото той е многокомпонентна храна и съдържа голямо количество поленов прашец.

Бърка ли се сезонният алергичен ринит с други заболявания?
Откриването понякога протича лесно, понякога много трудно, особено при децата. По-често алергичната хрема се бърка с вирусна или бактериална, дори с хрема поради раздразнена от дезинфектанти лигавица. Така че в детската възраст е много лесно да се заблудим и да пропуснем алергичната хрема, особено когато оплакванията не са типични и не са в типичния сезон. За да се отключи сенна хрема, са необходими два поленови сезона – т.е. дете под 3 години не може да има поленова алергия с редки изключения.

Какви са стъпките при диагностицирането?
Започва се с най-достъпните, те са и с най-голяма доказателствена стойност – кожните проби имат около 97% специфичност и достоверност. Произвеждат се хиляди алергени за тестуване и когато въз основа на добре анализирани симптоми, на средата, която обитава пациентът, подберем правилните алергени за тестуване, тогава е лесно да открием „виновника”. А това е много важно, за да се отстрани, доколкото е възможно, алергенът и да се предприеме лечение. Използват се и кръвни тестове, както и новият за България basophil activation test. Провокационни тестове с алергени се извършват само в болнична обстановка.

Задължителните признаци, сигнал за сенна хрема?
Ако има пристъпно кихане, запушване на носа, слузна или водниста, бистра хрема, отпадналост, замаяност, сърбеж в носа. Сърбежът винаги е свързан с алергия. Няма вирусна или бактериална хрема, която да протича със сърбеж. Сърбежът е признак на алергия както при обривите, така и при хремата. Много рядко сезонната хрема протича и без дразнене в очите, сълзене, зачервяване.

-brr-

Каква е първата реакция при поява на симптомите?
Тъй като не можем да живеем в капсула, да избегнем алергена изцяло, то трябва да сме подготвени за срещата с него и да започнем предварително лечение с ваксина. Но най-често този момент се пропуска, пациентите идват със започващи или вече разгърнати оплаквания и трябва веднага да се предпише лечение - това са най-често антихистамини. Добър препарат за локално приложение е „Алергодил” например. При пациент, който има алергия не за първи път, с антихистамин трябва да се започне поне две седмици преди появата на симптомите, за да се потиснат.

Освен закъснялото диагностициране на какви други грешки се натъква лекарят?
Колкото е опасно късното установяване на алергията, толкова е нежелана и хипердиагностиката. Често всеки неясен обрив, продължаваща хрема или кашлица се кръщава „алергия” и се започва необосновано лечение, което води до пропускане на други заболявания. Може примерно да се пропусне навременното лечение на синузита и той да хронифицира. Може да се пропусне имунодефицит, който протича с продължителни хреми, и да последват големи бели. Самолечението от алергия, без да е поставена диагноза от специалист, е крайно нежелателно.

Колко често трябва да се прави тестуване, за да се установи промяна в алергените?
При възрастните е достатъчно едно тестуване при първите симптоми. Ако въпреки лечението оплакванията не се овладяват, редно е да се направи второ. При децата алергията е динамичен процес. Особено при хранителната алергия се налага тестуване на 6 месеца. Но тя за радост при децата отзвучава бързо.

Има ли нещо ново в изучаването на алергиите ?
Много са новостите, но ще спомена вече доказаната по изследователски път връзка между дефицита на витамин D и увеличаването на алергичните заболявания, развитието на алергична хрема, бронхиална астма и атопичен дерматит. Днес градският човек е обездвижен, не се излага достатъчно на слънце и образуването на витамин D е нарушено.