Интервю с д-р Таня Кирилова, гастроентеролог в УМБАЛ „Св. Марина”, Варна.

Д-р Кирилова, има ли характерни за пролетта оплаквания, с които пациентите ви търсят?
Като част от природната биосистема, ние живеем в нейния ритъм. Напролет природата се събужда и тогава и човешкият организъм се пренастройва като цяло за по-интензивен живот, какъвто предстои през лятото. Има повече светлина, променя се храненето – с все повече зеленчуци, плодове.

Все повече хора се връщат и към традицията на великденските пости...
...а това означава, че се набляга и повече на растителната храна. Тя дразни стомаха, който и без това през пролетния сезон е с повишена киселинност и при по-груба храна оплакванията са налице. Освен това в кабинета идват много често хора, които заявяват, че се хранят природосъобразно. Като ги попитам как точно, се оказва, че от гледна точка на гастроентеролога се хранят по не съвсем подходящ начин, в съответствие със съвременния напрегнат живот.

Консумират се много груби храни, които не са съобразени например с определени съществуващи стомашно-чревни оплаквания. При повишена киселинност не е добре да се приемат много фибри. Но пък, от друга страна, навсякъде пише, че здравословният начин на хранене дава предимство на фибрите (черен хляб, мюсли, плодове, зеленчуци и т.н.).

Тоест здравословният хранителен режим не е универсален?
Да, храненето трябва да отговаря на начина на живот и на състоянието на дадения индивид. Тук е нужна и консултация с лекар. Да не забравяме, че освен храната се приемат много различни вещества - добавки, противозачатъчни, хапчета за сън и т.н. – все неща, които не се възприемат като лекарства, но оказват също влияние върху храносмилателната система и имат значение за общото състояние на организма. Затова лекарят трябва много добре да разпита пациента и да съобрази лечението с индивидуалното състояние.

Колко често провокираните и от пролетта стомашни проблеми са функционални и как се преодоляват?
Храносмилането започва още от устата, от зъбите и всяка следваща брънка от веригата зависи от предишната. Ако в горните отдели на храносмилателната система има дискомфорт, той се предава и надолу с усещането за подуване на корема, газове, тежест след хранене. Всичко това от наша гледна точка не е болест, изискваща хирургическа или медикаментозна намеса, а функционално състояние, но пациентът страда сериозно. Когато „усеща” работата на стомаха и червата, целият му нормален ритъм на живот е нарушен. И денем, и нощем. И този човек се нуждае също от специализирана помощ както болния.

И дори от наша - на лекарите - гледна точка тези пациенти са по-трудни, защото страданието не се преодолява бързо. С тях трябва повече да се говори, лекарят да подходи и като психолог, да обясни, че не е толкова страшно състоянието, но трябва да се обърне повече внимание на промяната в начина на живот. Много подходящ препарат за такива функционални проблеми е „Комфортекс”, който има голямо предимство, че е на природна основа. Аз лично в практиката си не обичам много тежката химия. А това е чисто билков препарат, базиран върху принципите на Аюрведа, и то доказани от времето – тези индийски билки и етерични масла са се използвали през вековете, от дълбока древност.

Каква е ролята на доброто сдъвкване на храната и неглижираме ли го?
Извънредно важна е. Ако храната не е сдъвкана, стомахът не може да си свърши работата и да направи частиците с големина до милиметър, за да има нормално смилане надолу по червата. От недобре сдъвканата храна се усеща тежест в стомаха и започват проблемите. Хората не оценяват обаче колко важно е внимателно и продължително да дъвчат. В ежедневието всеки бърза, хапва надве-натри, каквото свари, сдъвкано-несдъвкано...

Какъв процент от работещите обядват? Взима се някакъв сандвич, на крак, набързо. А храненето трябва да е 3-5 пъти дневно в спокойна, предразполагаща обстановка. Много важно е мозъкът да осъзнава, че се храним в този момент – т.е. да не четем или гледаме телевизия, да не тичаме по улицата. Храната трябва да носи удоволствие с целия си вид, мирис, вкус.

Психическата и емоционалната нагласа отразяват ли се върху състоянието на храносмилателния тракт?
Да, а специално във връзка с увеличаването на слънчевото греене през пролетта се повишава и тревожността, превъзбудата, говорим и за пролетна умора, което не е рядко явление. Грубо казано, ”централният компютър” – мозъкът, ръководи всичко. И когато там не е спокойно, започваме да усещаме как работят органите ни – сърцето, стомахът, червата...