Един от най-спорните въпроси във всяко семейство с малки деца е дали те да посещават детска ясла и градина, или да бъдат отглеждани у дома.

Съвременната динамика изисква всички трудоспособни в едно семейство да работят, поради което и напливът за детските заведения е голям.

Всъщност основните притеснения на родителите, бабите и дядовците са свързани с по-честото боледуване на техните наследници, когато тръгнат в забавачката.

Според педиатрите обаче периодът, когато детето е през седмица с хрема, кашлица и температура е напълно нормален и трябва просто да се изтърпи. Точно тогава девственият организъм на малкия човек се среща с причинителите на най-често срещаните инфекции, а имунната система започва да работи на пълни обороти.

Правилата в детските заведения изискват болните деца да не бъдат допускани в групите, за да не заразяват останалите, но това не може да бъде 100 процента ефективен метод. На първо място част от вирусите се предават на околните, преди самият болен да има ясни симптоми.

От друга страна, повечето деца например кашлят дълго време след като активната фаза на заболяването е преминала и не могат да заразяват останалите. Но сред родителите винаги се намират такива, които постоянно търсят вина в околните защо детето им отново е болно.

От такова напрежение просто няма смисъл. Отдавна е доказано, че ако спестите на малкото ходенето на ясла, след това то ще премине естествения цикъл на боледуване в детската градина. Ако пък не ходи и на градина, а го гледат бабите му у дома, в първите класове на училището ще натрупате доста отсъствия по болест. Да не говорим, че децата, които не са свикнали да общуват с връстниците си от малки, по-трудно се адаптират в началното училище.

Естествено, от тези правила има изключения. Ако детето има доказан специфичен проблем – например вродено сериозно заболяване, за неговото развитие може да е по-добре в първите години да се избягва рискът от баналните инфекции. Но това може да определи само специалистът, който следи и познава малкия пациент.

В общия случай най-добре е детските болести, включително и т.нар. шарки, срещу които няма ваксина, да бъдат изкарани в предучилищната възраст. Защото който е боледувал от варицела например в зрелите си години, знае за какво става въпрос и колко по-тежко протича инфекцията в сравнение с тази при мнозинството деца.

-brr-

Оказва се, че по-честото боледуване в детството има още един аспект. При гостуването си в София Нобеловият лауреат за медицина проф. Харалд Цурхаузен малко изненада аудиторията на публичната си лекция, когато заяви, че има доказани обстоятелства, при които малките много по-рядко развиват левкемия в детството си.

Сред предпазващите фактори се оказват честите инфекциозни заболявания в ранната възраст с висока температура, склонност към астма и контактна екзема, съвместен живот с много хора (напр. многолюдни семейства), кърмене за повече от шест месеца, по-нисък социален статус.

Немският професор цитира проучване от 2000 година, от което става ясно, че имунната система на децата, които не се сблъскват често с инфекции в първите години от живота си, не е достатъчно зряла, което при определени обстоятелства може да се окаже един от факторите за развитие на левкемия.

Естествено, това не означава умишлено да подлагаме децата си на режим, при който те да боледуват често. Но и не трябва да се правят трагедии от редовните обичайни респираторни инфекции в детството, чрез които се изгражда и укрепва имунитетът на растящия организъм.

Това, което семейството може да направи, не е да спира детето от контакти с връстниците му, независимо дали те са в детската градина или в многобройните модерни центрове за игра.

Адекватното за възрастта хранене, правилният режим на сън и бодърстване, осигуряването на игри на открито през всички сезони, поддържането на нормална температура в помещенията и обличането без крайности в едната или другата посока имат благотворно влияние върху развитието на малкия човек. А за другото природата е изработила своите механизми от векове.