Публикация

За рисковете на бременността

Интервю с д-р Валентин Николов от АГ болница „Св. Лазар” в София.


Д-р Николов, от кога трябва да започне подготовката за бременността?
Няколко месеца преди да забременее, жената трябва да направи гинекологичен и някои общи профилактични прегледи, за да се изключи патологията. Лекарят ще й каже дали е подходящо да забременее и въобще ще се направи обща прогноза за забременяването, износването, раждането. Голямо значение има стилът на живот, професионалната и жизнената среда, наследствеността. Съществуват фамилии, в които има наследствени заболявания и преди да се мисли за бременност, трябва да се направи консултация с генетик и да се определи каква е вероятността да бъде унаследено заболяване, което не се лекува. Понякога единственият вариант за жалост е изобщо бременността да се избегне. Вродените генетични заболявания са над две хиляди. Хемофилията например се унаследява при почти всички момиченца, които имат родител хемофилик.

Какво най-често ви кара да определите бременността като рискова?

Всяка бременност в началото трябва да се възприема като рискова. Както при правото - доказваш, че не си виновен. Трябва да докажем, че бременността се развива нормално. Голяма част от бременностите за жалост са рискови поради възрастта на жената, поради съпътстващи заболявания, които усложняват и прогнозата за жив и здрав плод. Много важна е общата култура на жената и на семейството. Хората с ниска обща и здравна култура не спазват елементарни правила, за да може бременността да се развива нормално. А има и неясни случаи, когато бременността не завършва благополучно и не може да се установи каква е била точно причината.

Каква част от рисковете са известни още в самото начало и каква - с развитието или в края на бременността?

Тежките хромозомни дефекти или дефектите в анатомията на бебето се установяват още в най-ранните срокове. Това е свързано с развитието на ехографската апаратура, която дава невероятни възможности за ранно откриване на най-тежките състояния, налагащи прекъсване на бременността. При тях лечение няма. Откриват се и хромозомни аномалии, водещи до тежки ментални нарушения, например болестта на Даун. И там също има ехографски признаци, които подсказват нещо, но не дават диагноза. Тя се определя с методите на генната диагностика. Така че лекарят трябва да наблюдава жената от момента, щом се установи бременността.

-brr-

Подценява ли се наблюдението?
Да, често. Някои хора си въобразяват, че разбират повече от медицинските специалисти. Не ходят на преглед, отиват към края на бременността. Дотогава някоя акушерка ги е видяла два пъти, казала: „Ти си добре”, и толкоз. И когато дойдат... това са злощастни редки случаи, но вероятно няма да са толкова редки, защото кризата и безпаричието водят до отказ от медицинско обслужване. Връзката между този отказ и повишената детска смъртност в България е много тревожен факт.

Бихте ли посъветвали, особено при наличие на рискове, да се потърси второ мнение?
По това дискусия не може да се води. Всеки, потърсил лекарска помощ и получил такава при даден специалист, има правото да се консултира с колкото иска други. Ако един лекар е достатъчно добър, той дори за спокойствие на пациентката трябва да я насочи да чуе още едно-две мнения. Вече тя ще си избере кой път да хваща. И тук не може да се търси някакъв „морал”. Моралът е здравето на пациента.

Каква е акушерската гледна точка към неотменно покачващата се възраст за първо раждане?
25 години е най-добрата възраст за първескиня. За нашите географски ширини 35 години се смятат пределна възраст за първо раждане. Това е условно, естествено. Всяка жена може да избере момента, но все пак трябва да се съобразява с мнението на лекаря. След 30-35-годишна възраст зачестяват вродените аномалии, при по-възрастните жени децата са по-често недоносени или преносени. Както гласи една поговорка, с времето само виното става по-хубаво. С възрастта човек става все по-нездрав и една бременност идва като свръхнатовареност на организма, който вече е загубил своята жизненост. Не е едно и също дали жената ще забременее на 22 или на 42.

Проявяват се късни токсикози, компликации около раждането, плацентата остарява по-рано и бебето е по-дребно. Жената на 42 има навици, които на 22 не е имала – пушене, алкохол, и тези неща мултиплицират ефекта на рисковата бременност. Самото раждане по естествените родови пътища също е проблемно, защото меките тъкани вече не са толкова меки, разкъсват се по-лесно. Тазът не е отстъпчив и бебето се мъчи повече, за да премине през костния родов канал. И маточната активност не е като при по-млада жена. По-добре жената да ражда по-раничко или ако ражда след 35 години, да слуша доктора много.


" }-->

Коментари